Не спирай към звездите да поглеждаш,
зареян в изгреви и залези далечни.
В житейски пъзели съдби подреждай,
създавай спомени от минало за вечност.
В изгарящ танц пулсират сетивата, ...
Хороскопът ми познава, като врачка
от онези, ромските, разбираш -
Щастие, орална радост, пачка,
според него всеки ден все имаш
поводи за празничен банкет... ...
Прелитат бързо сенките на дните,
но идва миг от нищичко непричинен.
И само той единствен не отлита
от орихалк изваян и свещен.
Пред него падам ничком на колЕне ...
Лоза-лозница, плачеща девойка
и ножицата остра на лозаря.
От кръв Христова по-червено вино,
във чашите ни сипва февруари.
До грях и святост, с дланите си груби, ...
Бял потник и къса, бяла пола,
тъмен загар, доколкото могла,
в магазина влизам с рошава коса,
тъмни очила, черна маска на уста.
Три жени ме гледат целите в захлас, ...
Една кокошка в селски двор...
решила, че яйце от злато ще снесе...
Напън, втори, но уви!? Болки, пот.
Няма изглед за яйцето и да се получи.
Иска ѝ се, хем да плаче... и от ...
Да купя свещи, вино и кибрит.
Игликите във вестник да увия.
Преди да тръгнем Добри да е сит.
Тъгата си от всички да прикрия.
Брашното да пресея два-три пъти ...
Моя Любов, ако в сънища идваш,
знай, че будувам и чакам те там,
Тръпне сърцето, в нощта се разлива,
помни те само по тихия плам.
Ти си ми жаждата, дето не гасне, ...
...И така:реших да споделя, онова което не се забравя!
От нощите ли общи побелях, или от дни, които остават?
Вървях към дълговечен зов,препъван и от зли пътеки.
Търсех тайни,търсех и любов, с която Бог дарява всеки.
Колкото непостижимо е това, колкото и да бъде трудно - ...
Главата ми е взрив от ендорфини!
Прелива от искрящи допамини –
че иде ми Земята да повдигна
и чак до Слънцето със нея да достигна!
Какво от туй, че вън вилнеят бури ...
Може и да е наивно, но все пак,
в следващия ми живот, желая -
щом си ида, от Бог приета в Рая,
да се видим Там с души прекрасни...
Отново да се срещнем, каква радост, ...
Когато ти липсвам, иди на брега.
Загледай водата и помни –
Където и да съм, винаги с мен те нося.
Нека вятърът да ти напомни,
Че винаги ще те обичам. ...
Поели в шепи пясъчното злато,
а то изтича – нищо не държим.
Духът ни търси друго, непознато,
което да не се превръща в дим.
Зазидахме душите си в предмети, ...
Ти беше назначена със протекции отгоре.
Тоест, беше издигната със връзки, нали?
Каза: "Тези постове са за определени хора.
Само това ще ти кажа. Това запомни...."
Запомних го, и вече ми е пределно ясно: ...
И казват ми – очите ти не са видели.
Какво разбираш, ти, бездомна от любов.
Незряща да съм, като слепите недели,
за теб пребродих, зная този свят суров.
И казват ми – съвсем не са непогрешими, ...
Днес листът ми е празен. Като чаша,
в която съхнеха петна от вино.
Уж пишех всичко, за което страдах...
Но щом и ти си тръгна... Аз изстинах.
Изстинах не към теб. ...
Утре ще пусна обява във вестника.
Един мъж търси щастие, ще спи в гаража.
Какво му е нужно - легло, електричество и прозорци.
Ти си всичко, което има на ум, бъди добър и се обади.
Заради теб, тази, с която живея, е тъжна и пие. ...
Забравил ли съм как се пише с кърви
и пулсът на сърцето в своя стих?
Дали не съм във плен на думи-курви?
Дали поетът в мен сам не убих?
Превърна ли се в навик уникалното, ...
Колко е силна тревогата нощем
знаят стрелките събрани и още
стъпват на пръсти в заспалата стая,
без да се спират над мен да гадаят.
Стихна обидата, в пяна се свлече, ...