Стихи и поэзия современных авторов

257.5K результатов

Нов път 🇧🇬

По пътя тръгнах смела и с размах,
уверена напред вървях, вървях, вървях,
как никой не призна ми, че греша,
а цял един живот прекарах в лъжа.
Годините минават осъзнах, ...
375

Видовден 🇧🇬

Не търси ти възмездие с гняв в очите,
не хаби за неправдата чужда деня –
знай, времето тихо брои съдбините
и накрая всеки си плаща греха.
Остави на света да отсъди по право, ...
306 1

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬

пулс
прегръдка
танц на две души
тесен дансинг е сърцето
нощ ...
289 2

Тихото момче 🇧🇬

Имаше дни, в които тишината тежеше,
по-силно от глад, по-дълбоко от страх,
светът отвън шумеше, но той не живееше —
беше заключен в себе си, без път и без глас.
С очи към земята, със мисли далечни, ...
397 1

Пътят на липите 🇧🇬

Пътят на липите е ухание,
откраднат дъх, обречен за любов,
въздишка с неизпратено послание
тайно към градините на Бог.
Където няма време и раздяла, ...
352 3 10

Чужди по душа 🇧🇬

Имаше в живота му хора по кръв,
но не и по сърце, не и по душа,
усмивки назаем, а скрити зад тях —
студени слова и прикрита лъжа.
Те идваха близо, когато им трябва, ...
318 1

Романтиката 🇧🇬

Романтиката, тя изчезна вече
и търся я във други времена.
А пък нужна ми е като залез вечер,
тъй гали ме със лъч от топлина.
И все вървя по моята пътека... ...
265 1

Въпрос без отговор 🇧🇬

Откакто свят се ражда от мълчание,
една загадка броди без покой:
защо животът носи обещание,
а свършва винаги със прах и зной?
Попитах вятъра той само стене. ...
252 1

Пристан 🇧🇬

Очаквах теб, да ме посрещнеш
на вратата, както всеки път.
И с поглед да ми прочетеш душата,
кое ме радва, и от кое боли главата.
Очаквах теб, да ми разкажеш ...
287

Чай 🇧🇬

ЧАЙ
На Видовден разцъфнаха липи
Зад хълма после бавно свечери се.
Кварталът се приготвяше да спи –
и аромат на топъл чай се плисна. ...
307 2

Има дни 🇧🇬

Има дни,
започват сиви,
намръщени, познати,
непроницаемо мъгливи.
Захвърлените слънчеви позлати ...
411 1 4

Кубът 🇧🇬

Наблюдавах, как духът човешки,
затворен в „Аз“-ът, напира да излезе.
Но струва ли си цялото усилие?
А този напън, ще се отплати ли?
Или прозрял след дългото боричкане, ...
338

Болеро за двама 🇧🇬

Сепаре. Задушевност и маса за двама.
Приглушено звучи „Болеро“ на Равел.
Чаши две. Свещи две – доизгарящи бавно.
Тя и той, пръсти с нейните нежно преплел.
Във очите ѝ сякаш са слезли звездите. ...
309 4 4

Следваща битка 🇧🇬

Трябва понякога да лазиш в калта,
да крещиш в немощ безсилна.
Да гладуваш за капчица самота
и бездната да ти е все по-милна.
Да гориш в пожара на кроткостта! ...
426 2

Да е! 🇧🇬

през деня и през
нощта любов да е
небето завеща
235 1

... сто усмивки в очите на новия ден... 🇧🇬

И до смърт уморен, и е грохнал стихът ми, и сляп е,
за щурци и за славеи някак съвсем оглушал.
Тиха, кротка тъга ръждавее в душата и капе,
и превръща света в топка мека, и лепкава кал.
Всички кости болят и присмива се косът: На дъжд е. ...
287 2

Лъжец красив зеленоок 🇧🇬

Замечтан с отворени очи някъде там
роден в небе в люлката от бели облаци
играещ под звезди с плач и смях
това съм аз
Лъжец красив зеленоок ...
231

12+ Изкуството да блестиш в тъмното 🇧🇬

Алена кръв капе, сякаш картина рисува,
кожата ми прониза я остро стъкло.
Странна емоция в мен бушува,
сякаш ангел, останал без свое крило.
​Любимата ваза с лалета изпуснах, ...
384 3 2

Стена 🇧🇬

Етикета срещу мен ли е ще го обърна.
Светът?!-На пепел и на сгур ще го превърна,
съдбата срещу мен ли се изправи,
тя нищо няма да направи.
Защото аз разбрал се -вездесъщ, ...
276

Синхрон от трептения 🇧🇬

Стой до мен
да чувствам твоето рамо
Стой до мен
да чувствам твоя поглед
Стой до мен ...
271 2 2

Животът наш е... 🇧🇬

Кой не знае, май още от раждане -
Господ - на кого, кога е драснал,
ала, преди това - животът наш е,
за всички ни, най-ценен Божи дар...
Животът борба е, труд, мъка, радост, ...
308 1 8

Некролог 🇧🇬

Господ неизменно спи,
Господ вечно се разсейва.
Не е време за тълпи,
нравът на които зейва.
Някъде снаряд лети, ...
486

Предателско сърце 🇧🇬

​Не искам тази врата да отварям,
отново ще бъда наранена, знам.
Моля те, недей, предателско сърце,
знам, че пазиш тази надежда зрънце.
​Помня солените сълзи в нощта. ...
303 1

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬

дъжд
никне
тревата
в горещото лято
прохлада за боси нозе ...
304

Кинцуги 🇧🇬

​Звън на порцелан. И в тишината
пръсват се парчетата от мен.
Тъжният воал на самотата
дипли се в угасналия ден.
​Няма да ги крия под платното. ...
526 3 11

Прераждане 🇧🇬

След дъжд земята е окъпана,
след дъжд светът е прероден
и ето, че дъга излъгана,
разсмива бъдещия ден.
Усещам всичко някак леко ...
298

12+ Повод за скандал 🇧🇬

Бучи като фадрома кака Пена,
а погледът и – оксижен. Гори!
И топне ли се във вода студена,
за нула време ще я изпари.
Пристига, значи, дружката и Кина: ...
354 6

Когато дойде Видовден 🇧🇬

Светът е сляп, но гледа Господ!
Лъжата трупа грешна власт.
Помни, че тук сме само гости,
и ще настъпи страшен час.
Ще лумне огън от небето, ...
296

Надеждата нищо не иска 🇧🇬

Надеждата нищо не иска,
крачи боса и гола,
расте с всяка беда.
Тук нещо изплаче,
там нещо изписка, ...
379 2 5

Като тебешир 🇧🇬

Като тебешир
Небето е небъдене, отсъствие,
и само стъкленият вакуум
ръцете ти обсипани със пръстени,
очите ти за пролет лакоми. ...
295

Разговор с тишината 🇧🇬

Не дойдох при теб да търся утеха,
нито отговор, нито спасение.
Дойдох, защото шумът на света
се оказа най-изкусното заблуждение.
И те намерих ...
398 1 1

С Бога напред 🇧🇬

Когато мрак над пътя ми се спусне
и вихър черен вдигне прах и дим,
не свеждам взор, не падам безутешен —
със Бога в сърце напред вървим.
Когато злото с каменна десница ...
409 1

Cмъртта е честна в този свят лъжлив 🇧🇬

На този свят, тъй както се роди,
така ще си отидеш – сам и бос и
ще бъде всичко както и преди,
дали в палат живял си, или просил,
е все едно. В последния си миг, ...
337 3

За мама 🇧🇬

​За мама
​Не си пред очите ми, мамо, но си във мен,
във всяка моя въздишка и в белия ден.
Когато ми тежи и светът онемее,
твоят глас в мислите тихо ми пее. ...
425 1

Изгрев 🇧🇬

Тя тръгна в нощта – най-тъмната от всички.
Без посока, без багаж и без страх.
Премина през родния си град.
Град като всеки друг – но не и за нея.
Всеки ъгъл шепнеше спомени. ...
407 1