На безсмъртния Вапцаров
Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час. ...
Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...
Застанал е звярът със зейнала паст,
какво ли не сторил за проклетата власт?
Жаден за жертва, за егото - глад,
червива отвътре, най-нишата гад....
Пред него аз стоя безметежно, ...
Засадих едно дърво от слово,
в пространство, наречено вселена,
знам, че някога ще е готово,
и плод със обич ще си взема.
И всеки клон ще ми напомня, ...
Под - съветското знаме родени
и закърмени с лой от Москва,
тук, платените крепостни селяни
ни говорят, лъжа след лъжа!
По заръка на Кремъл приказват, ...
Н Е О С Ъ З Н А Т А С Л Е П О Т А
Всичко що ни се случва
в този живот толкоз прекрасен,
не е плод на просто налучкване
в рамките на нашите житейски романи, ...
Всеки тук на този свят е отрязък време в космическия миг и час
всички сме родени в шанс, неповторим и уникален, за този свят!
И-бремето, което е в нас и радостта която е неизменната му час,
водят ни в пространството пред тях да запълнят отрязъка от нас...
Петя Дубарова /25.04.1962.-04.12.1979./ ...
Отидох там. По-близо до кея.
Наех хотел до морската градина.
През прозореца ще наблюдавам нея.
Дух, жена и страст, спомени без име.
Задуха и не заваля. ...
С годините, ставаш си ближен приятел,
не се пренебрегваш, не се и виниш,
състезателният ти дух е ням наблюдател
а грешките - уроци, които цениш.
Да водиш битки заради хленчещо его, ...
България… моя светла и силна земя!
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...
Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...
Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
Строго смръщена, сива мълчиш.
Стига гледа в незримото бъдно,
дай магия – да хване дикиш,
срещу людски закони и строгост, ...
Някога, някога, толкова някога, че питам се:
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...