Стихи и поэзия современных авторов

Подкатегории: Все Любовная Эротическая Юмористическая Пейзажная Для детей Философская Гражданская Оды и поэмы Авторская песня Пародии Белые стихи Свободный стих Восточные формы Акростихи Строгие формы Эпиграммы Другая
258.8K результатов

16+ Чешит 🇧🇬

Оригинал:
Не умея да пиша емоционално.
Не искам и да ''докосвам''.
Докосна ли... ще бъде гадно
и за двама. Не, не се халосвам. ...
Grift (D. Dunev)
Grift
Поэзия » Юмористическая, Другая
356 1 1

За модата и класиката в стиха 🇧🇬

Май станахме днес много романтични
(животът ни е скучен, затова).
У нас -- поети хиляди, различни
и всеки мисли, че е “Най” в света.
Неспирно пишат -- всеки, както може -- ...
Mitko19 (Димитър Дунеловски)
Mitko19
Поэзия » Другая
283 2

Неусетно 🇧🇬

Не ми се вика.
Не ми се чупи.
Не ми се плаче.
Просто изстинах отвътре.
Неусетно ...
K.Kirkova (Красимира Киркова)
K.Kirkova
Поэзия » Другая
297

Цветето на живота 🇧🇬

Не никне в градини с огради от камък,
не чака дъжда, нито слънчевия знак.
То корен пуска в тишината на човека,
където всяка мисъл търси своя бряг.
Листата му са спомени и избори безбройни, ...
HristoDimov (Hristo Dimov)
HristoDimov
Поэзия » Философская
325

Това бе пътят ни към знанието на света 🇧🇬

На дървената ни ограда в родният ми град
намирах пъстра книжка с приказки във нея,
за мен тя беше друг, вълшебен свят
във който птички и животни мирно си живеят.
Там Зайко се разхождаше по къси панталонки ...
Огнян_Железов (Огнян Железов)
Огнян_Железов
Поэзия » Гражданская
278

Тя търсеше си мъж 🇧🇬

Тя търсеше актьор или поет.
Пред себе си не слагаше бариери.
Вървеше с нос навирен все напред.
Но нещо все й пречеше да го намери.
Твърдеше, че е вярна в любовта. ...
Eleya (Елия)
Eleya
Поэзия » Любовная
320 2

Математическият ритъм на 37 🇧🇬

Тридесет и седем – с магичния си ред, започва своя полет занапред:
Умножено по три – сто и единайсет – често ми казваш ''Осъзнай се!''.
Умножено по шест – двеста двайсет и две – за мен ти си въздух, земя и небе!
Умножено по девет – триста трийсет и три – ти сбъдваш всичките мои мечти!
Умножено по дв ...
Kataneca (Русин Катански)
Kataneca
Поэзия » Оды и поэмы
280

Гора с дървета – свят 🇧🇬

Вечност, как да те спася?
Празна чутура, та дрънка.
Капне дъжд и се вбеся,
пекне слънце – нова спънка.
Всичко пречи ми, нали? ...
МарияДимитроваБел (Мария Димитрова)
МарияДимитроваБел
Поэзия » Философская
290

Душите ни в хармония вървят 🇧🇬

От устните ти страст и нега пих,
и пия жаден винаги за още.
От тази жажда ражда се нов стих
пулсиращ с ритъма на лудите ни нощи...
На жаждата ми само твоят глад ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Поэзия » Любовная
303 1 6

А щом заспи клошарят в полунощ 🇧🇬

Когато с шепи някакъв клошар
я заслони последната цигара,
то виждаш – всъщност никак не е стар,
в очите му метличина разтваря,
небето синьо... Жива е, цъфти, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Поэзия » Философская
346 4 7

Една щипка щастие 🇧🇬

Една щипка щастие
Плаче ми се,но се смея,за да не откача-
като си помисля само в кой век живеем
при супер технологии с дефицит на ток и на вода,
в реалност,където живота не можем,да проумеем. ...
krasio0109 (Красимир Кръстев)
krasio0109
Поэзия » Философская
270

Карма (II част) 🇧🇬

(След разпрата между човекът - в случая - синът на барон Берлоза и злата сила, ще научим какъв е произходът на тази сила.)
II част - злият гений
Има нощи тъмносини
с аромат на карамфил.
Има сили несравними ...
KatyaAlexandrova (Katya Alexandrova)
KatyaAlexandrova
Поэзия » Пейзажная, Философская, Оды и поэмы
409

В тесния прозорец 🇧🇬

Прашинка малка от безкрая
загубена във тази шир
наднича в прозореца на времето
за среща със великия Пастир
Соларе (Румяна Друмева)
Соларе
Поэзия » Философская
308 2 4

14+ Спазарумение 🇧🇬

Дама – елегантна мишка,
води котарак с каишка.
(Липсваща му е пишка,
банкова има книжка.)
Стефанин (Стефан Георгиев Василкин)
Стефанин
Поэзия » Эпиграммы
358

Сонет за пролетния вятър 🇧🇬

Сонет за пролетния вятър
От мъглата Южнякът в сандали обут
ми подсвирна фриволно, задуха игриво.
В миг забравих за зимния утринен студ,
пролетта ме докосна и тъй ми отива! ...
BoBoteva (Boryana Boteva)
BoBoteva
Поэзия » Строгие формы
710 10 26

Небесен покрив 🇧🇬

НЕБЕСЕН ПОКРИВ
Из града – пропит с мастило, мракът жертвите си дебне,
над локали суетата трескаво дере парцали.
Аз, дъха си притаила – и дано е за последно! –
диря изход за нататък – ще намеря ли – едва ли! ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поэзия » Строгие формы
794 13 23

С дъх на море 🇧🇬

С дъх на море
Разплакани струни ехтят във нощта.
Плува в небето самотна луната.
В пясъка стъпки оставят следа!
Лодка самотна люлее водата. ...
gogata622 (Георги Иванов)
gogata622
Поэзия » Пейзажная
270 1

Пробуждане 🇧🇬

ПРОБУЖДАНЕ
Пробожда огнен меч мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела. ...
palenka (П Антонова)
palenka
Поэзия » Пейзажная, Другая
389 2 9

Каприз 🇧🇬

Каприз
Много се говори за кризата и Стихиите,
но решения от това не следват никакви-
понякога има някакви,навяващи ми песимизъм,
заради постановките без размах на идеите мижави. ...
krasio0109 (Красимир Кръстев)
krasio0109
Поэзия » Гражданская
277

Бръшляни камбани 🇧🇬

Стените никога не са били камък.
Те са памет,
която се преструва на вар,
докато бръшлянът
преписва биографията на времето ...
HristoDimov (Hristo Dimov)
HristoDimov
Поэзия » Философская
353

Отвъд хоризонта на събитията 🇧🇬

''В начало бе Словото,
и Словото беше у Бога,
и Бог бе Словото''.
Думите!
Те са рамки на мисълта. ...
Grift (D. Dunev)
Grift
Поэзия » Философская, Другая
320

Щом за любим избрах крилат 🇧🇬

Край извор някъде в Балкана
проспал пожарища, беди,
щом дойде нощ така желана,
пак вятър приказки реди.
Луната (уж така свенлива) ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Поэзия » Любовная
324 1

Вероятно 🇧🇬

Колелото ме напусна
по баира, щом се пуснах.
Две кълбета, нова рана...
Цъфна ризата разпрана.
А да шия не умея. ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Поэзия » Для детей
539 4 12

Следа във вечността 🇧🇬

Заглъхва денят − събрал лъч и усмивка,
а бавно в стаята нощта се разлива.
Лежа и си мисля във тиха почивка,
че времето неусетно за мен си отива.
Като топка от сняг, хваната в длан, ...
Kataneca (Русин Катански)
Kataneca
Поэзия » Философская
292

Зов 🇧🇬

В душата ми воюват ветрове,
размахват шпаги,
облаци от прах се вдигат.
Отвън е тихо аз стоя на колене,
лицето Ти да търся днес ми стига. ...
Елиза13 (Мария)
Елиза13
Поэзия » Философская
334

Бирата 🇧🇬

Бирата
Тя бирата я има от отдавна,
в дълбока халба пие се от нас.
В горещините като нея няма равна,
освежава, ободрява всички ни завчас! ...
valcanyon (Валентин Миленов)
valcanyon
Поэзия » Юмористическая
399 1

Вълна, целунала прибоя 🇧🇬

Поспри при мен! За час. За миг.
За лъч. За дъх.... Дори за вик!
Не ме вини! Не питай как
съдбата ще остави знак.
След него ти ще си разбрал, ...
Franc3sca (Francesca Di Blanco)
Franc3sca
Поэзия » Любовная
589 14 27

Всъщност, аз те познавах 2026 🇧🇬

Не, не тъне в забрава
това. И аз те прегръщам.
Всъщност, аз те познавах.
А и ти мене, също.
Ние живеехме наблизо. ...
stivi797 (Стефан Янев)
stivi797
Поэзия » Гражданская
287 1

Да сложиш край 🇧🇬

Има много начини да си тръгнеш от някого
начини много да сложиш край
Точката слагаш, затваряш вратата
Чертата теглиш без да се маеш.
Но краят финален не изглежда никак ...
Планинскоцвете (Росица Георгиева)
Планинскоцвете
Поэзия » Философская
262

Следобедът на лятото 🇧🇬

С наметка от пурпурни изгреви морски
той шества по друмите прашни и носи
росата на утрини борово-горски
и пясък от плаж по нозете ми боси.
Ухае смолата, смокините зреят, ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Поэзия » Пейзажная
315 2 4

Живия образ 🇧🇬

Не камъкът остава най-дълбоко,
не сянката, не тихият портрет.
Човекът носи образа високо,
роден от път, от болка и завет.
Огледалата лъжат със повърхност, ...
HristoDimov (Hristo Dimov)
HristoDimov
Поэзия » Философская
336

По-добре щърбав, отколкото гърбав 🇧🇬

Голям пехливан
е дядо Иван.
От млади до стари години
държавите смята гадини.
Присмял се Изток отпадък, ...
Стефанин (Стефан Георгиев Василкин)
Стефанин
Поэзия » Эпиграммы
322

Лятна нежност 🇧🇬

Щом изгревът морето избродира
с най-розовата си щастлива нежност
и всеки миг от лятото избиран
разлива се до искрено безбрежно,
и щом вълни възторжено говорят ...
zelenaradost (Милена Френкева)
zelenaradost
Поэзия » Пейзажная
254 3