Поэзия
253 результатов
Хората 🇧🇬
Всеки ден вървя,
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни, ...
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни, ...
270
Пирати и(ли) Крилати 🇧🇬
Лица и съдби, лица непознати.
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
231
Огнище за спомен 🇧🇬
ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
340
5
4
Потърси ме 🇧🇬
Редят се дни безкрайно,
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...
256
Защо не ми позволи? 🇧🇬
Желаех те и бях готова на всичко за теб.
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
228
Житейски етюд 🇧🇬
Не държа да бъда забелязвана -
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
187
1
1
Любов 🇧🇬
Обичам те. Това ми е награда.
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
204
1
Високо в планината 🇧🇬
Високо горе в планината
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...
250
1
На дъщеря ми 🇧🇬
Моето слънчево зайче,
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...
238
1
1
Стихотворението, което написахме заедно с АИ 🇧🇬
След час, или два разговор, предложения, корекции, успяхме да напишем този стих, много ми е интересно, какво мислите.
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
253
1
1
Кофти избор 🇧🇬
Защо ми трябваше да купя
секс кукла със изкуствен интелект?...
Таман се готвя да я дупя,
а тя се муси, иска и букет,
па увертюри, думи нежни, ресторант, ...
секс кукла със изкуствен интелект?...
Таман се готвя да я дупя,
а тя се муси, иска и букет,
па увертюри, думи нежни, ресторант, ...
271
2
9
Спомен 🇧🇬
Към минал живот по лелеяна тучна пътека вървя.
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...
215
2
2
Морска идилия 🇧🇬
МОРСКА ИДИЛИЯ
Беше привечер - нежна и лятна,
а небето бе все тъй необятно...
Гледах как танцуват вълните
вятърът тихо шептеше в косите ми. ...
Беше привечер - нежна и лятна,
а небето бе все тъй необятно...
Гледах как танцуват вълните
вятърът тихо шептеше в косите ми. ...
237
2
Плен 🇧🇬
В плен на своите емоции,
в плен робски на своите чувства
живеем ден подир ден в приюта на охолен, подреден живот.
Изкуствено, лъжовно, изтъкано от грехове - това е нашето съвремие.
Няма мира, няма свян, а единствено пъклен план. ...
в плен робски на своите чувства
живеем ден подир ден в приюта на охолен, подреден живот.
Изкуствено, лъжовно, изтъкано от грехове - това е нашето съвремие.
Няма мира, няма свян, а единствено пъклен план. ...
230
Наивно моят вик ли ви звучи? 🇧🇬
Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...
256
2
Котаракът Шуши 🇧🇬
КОТАРАКЪТ ШУШИ
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире. ...
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире. ...
213
3
2
Без план 🇧🇬
Отдавна, може би тогава,
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
547
9
12
Донка войвода 🇧🇬
Една горда българка, силна жена,
захвърлила фустата и уюта на дома.
В ръка със сабя а в другата с пушката,
борила се в едно с мъжете за свобода!
Не с кърпа а с мъжка шапка на глава, ...
захвърлила фустата и уюта на дома.
В ръка със сабя а в другата с пушката,
борила се в едно с мъжете за свобода!
Не с кърпа а с мъжка шапка на глава, ...
258
1
Предутренните часове 🇧🇬
Интересни са часовете
На светлината, която
Постепенно приижда
В часовете на
Зазоряване. ...
На светлината, която
Постепенно приижда
В часовете на
Зазоряване. ...
310
Самота 🇧🇬
Бледа лунна светлина.
И самотна, мъничка душа..
Някой тихо в мрака плаче.
А страхът е толкова голям.
Пълен дом със хора, спящи. ...
И самотна, мъничка душа..
Някой тихо в мрака плаче.
А страхът е толкова голям.
Пълен дом със хора, спящи. ...
282
2
5
