Стихи и поэзия современных авторов
Дива 🇧🇬
потича пламъкът по мойте вени,
от Мрака черен се надигат сили
към огъня свещен са устремени.
Напевно шепна с разпрострени длани, ...
14+ Писна ми 🇧🇬
Беля си става след беля!
Тук наводнения,там пък потоп...
Природата ни казва ,,Стоп!"
Но ние, щот сме много учени ...
.... възкръсвам (от ината, че ще мога)... 🇧🇬
пердаши през просото и през лука.
Поставя ребром болния въпрос:
Доколко всъщност трябва да ми пука,
на долната земя, където бях, ...
Две на нула 🇧🇬
че приятелка съм с нея.
,,Две на нула” ще излаеш –
губи захарната фея.
Самотата 🇧🇬
Самотата няма име.
Тя е просто самота...
Но във себе си е скрила
рани с много имена. ...
Прекръстих се 🇧🇬
Защо се прекръстваш след своите слова,
все този въпрос ми задават хората?
Аз им отговарям веднага с усмивка една,
защото дарбата ми е от Бог, от Господа! ...
Щедрост 🇧🇬
целува с капчиците всяко стръкче.
Лъчът прегръща ласкаво и нежно
игличките на боровото връхче.
Рисува вятърът грапавина на мида ...
Еднопосочна улица 🇧🇬
категорична стрелка,
която (макар да е няма)
сякаш махва с ръка
и ни казва "Направо ...
Бездарница 🇧🇬
Така съм се родила!
Да давам всичко и да се раздавам –
това е мойта орисия!
Каквото Господ ми е дал... ...
Мимолетно лято 🇧🇬
мехурчета, капки и прах.
И уж е сърдито, а ето –
разлива се в локви със смях.
И джапа без джапанки дръзко, ...
Бездарница 🇧🇬
Бездарница съм сляпа аз...
Така съм се родила!
Да давам всичко и да се раздавам –
това е мойта орисия! ...
Прегърни ме 🇧🇬
Прегърни ме.
Целуни ме... страстно.
За първи
и за последен път. ...
Душата, която е част от мен 🇧🇬
Правейки ни по-добри и по-човечни
Има други, които само грабят
Крадат от нас време, любов
А ето те и теб ...
Тайна любов 🇧🇬
Когато градът заспи
отивам пак при нея.
Залагам душата си —като губеща карта
а тя се усмихва — и всичко започво отново. ...
Обичам — напук на разпада 🇧🇬
където страхът ни превръща в стени,
любов е съзнателно наше обвързване –
пазител на крехките, светлите дни.
Не е тя отсрочка. Ни вятър в агония, ...
14+ Майтап 🇧🇬
Над тъгата ще се смея
Че си имам аз партньор
Най-умелият жонгльор.
Сутрин пише есемес ...
Поезия 🇧🇬
Помниш ли, любов? По рози летяхме.
Бяхме магия. Днес сме абсолютна тишина.
Любовта оглуша. А зад напукани стени,
прозира нашата до кости голота. ...
Посребреният Поет 🇧🇬
(На Ивайло Д.)
Здравей отново как си приятелю ти,
още ли преследваш свойте мечти?
По твоята коса вече сребро блести, ...
Червено 🇧🇬
когато то като домат
гори, догаря и изстива,
и отминава в други свят.
Ти във кръвта ни се оглеждаш, ...
Тръгвам си 🇧🇬
помниш ли? Дори не ме изпрати,
захвърли ме във локва от листа
с ръцете си – надменно-грубовати.
Захвърли ме в предчувствие за дъжд, ...
Небесна жътва 🇧🇬
Труд кървав, Боже, пожалей!
Пейо Яворов „Градушка“
Посърнали полята,
прекършени житата, ...
14+ Пролетта живее в мен 🇧🇬
влизайки през скъсания джеб
(Стар е панталона, вечна криза...)
като стрела, изтреляна от Феб*.
После продължи по своя път ...
Когато най-много боли 🇧🇬
Протягаш ръка, а там няма нищо
Когато усмивката грее за друг
Тогава най-много боли
Това е... 🇧🇬
няма шум!?Глас...
Светкавица,микрофон и аз?
Шепот,вятър и ...айдеее.
Сняг,слънце,вятър и потоп. ...
Протокол на напуканите длани 🇧🇬
Всички тези догми са глупости,
протокол и рамка на свободата.
Казват ти: „Рисувай слънца, момиче“.
Но слънце без сянка е жълто петно ...
Изповед 🇧🇬
Пъден аз съм от такъв рай,
Ала дарба, казват, творя
Кога демон въздиша, знай!
Пиша, жени, вдъхновено ...
Как обича се щастливо 🇧🇬
как ми писна тази болка!
Да ме спират и да казват,
че сме много сладка двойка.
Ала всъщност ние гоним ...
На В. 🇧🇬
И лази по кожата ти и плъпва, напира та стига чак до меките твои коси
Обичам да се допирам до съвършенството наречено твойта душа
И да усещам леко върху лицето как думите тихо и нежно излизат от твойта уста
Да достигам еуфоричния си връх щ ...
Хазяин без имот 🇧🇬
отваря ми съдбата.
Къде са наемателите? - питам,
но на чий отговор разчитам?
На себе си единствено налитам ...