Стихи и поэзия современных авторов
Песен за моите дъщери 🇧🇬
Да съм майка знам ми е съдбата.
От дете да съм майка мечтая,
дъщерите ми за мен са кътче от рая.
Сърцето ми е волно като птица в небе, ...
Бягане 🇧🇬
и не забелязвах какво имам
до себе си, и осъзнах, че
това, което правих е нямало
смисъл. ...
Той 🇧🇬
за любов да говори… не умее добре.
Не го бива и да "разтяга локуми".
Но още с първата за деня ни чаша с кафе
всъщност, казва толкова много... ...
Жътва 🇧🇬
жетварка насред нива.
А слънцето мърда едва,
в житата лудува самодива.
Жътва е. Хляб се пече. ...
Една различна година 🇧🇬
Светът тя промени, маскира и срина.
Дойде желана, а затвори ни всички,
лиши ни от близост, скъса привички.
Заглъхнаха концертни зали, кина, театри, ...
Какво като не ме позна дори.
Залостил си дебелите врати,
преследвам теб, не твоето доверие.
Ще съм ти спътник. В твоите следи ...
Край 🇧🇬
за живота, за смъртта, за времето помежду
и за времето, когато намираме време за любов.
За искрата между нас и за загасения пламък помежду ни.
Готовността за страст и директното разкаяние. ...
OCD 🇧🇬
не трябва да вървиш по тази пътека,
ти имаш мечти да гониш смели,
ти трябва да ги гониш с душа лека.
Остави ме мен да пълзя бавно ...
Как си, приятел? 🇧🇬
Как си, приятел? Пак чувствам във тебе тъга,
може би плаче от болка, ранена снага –
с нейните болки отдавна привикнахме май,
и че , уви, всичко има начало и край! ...
Неканеният гост 🇧🇬
и влиза замечтано в твоя дом.
В света реален, може би, изгубен
старае се с най- нежния си взлом.
С най- нежния си взлом те обладава ...
Коледните чудеса на България 🇧🇬
Коледният Дух отново трепти над България
също като през осемдесет и девета година
на последното размирно столетие
от Милениума,който се търкулна,отмина ...
адът ни връща се мощно в ума.
Съ̀лзите вече са част от лицата -
свалят дебелия слой от вина.
Правя ли нещо, с което блокирам ...
Аз, маската 🇧🇬
Карл Густав Юнг
Захлопваш рязко старата врата –
светът очаква твоята поява.
Усмихваш ли се?!… Имам новина, ...
Еньовден 🇧🇬
като бабина, сладка погача.
Жаба прокряква едва,
бръмбар сламка си влаче.
Мирис на билки и лято. ...
Не се кръстя (Здравей и Сбогом) 🇧🇬
как твоите очи са тъжни!
Мълчиш – да, в спомените няма
една усмивка с обич пълна.
И сбогом, ти, душа надземна, ...
На части... и цяла 🇧🇬
да беше –
да те стопя...
Огън
да беше – ...
Усмивка ми дай 🇧🇬
пареща, сияеща, тъга не знаеща.
Чертай – с устните си начертай
красива мисъл, на теб ухаеща.
Грей – над спомените тъмни грей, ...
Зрелостта е божественост 🇧🇬
всичко беше прекрасен миг!
Животът оказа се кратка екстра,
тъкмо дъх поемеш и вече си мит.
Все мислиш си, че има време, ...
Припламва песен на щурец 🇧🇬
от летните концерти безконечни?
Как всяка вечер показвахте таланта
и тъй различна беше всяка вечер!
Светулките в гирлянди се превръщаха. ...
Осемнадесет 🇧🇬
Вкусих ли те теб въобще?
Успях ли в моята фалшива радост
да си поживея поне малко,
както ми се ще ? ...
ваучер за луксозен плат,
ала бавно бе заместен
с полиестера познат.
Дадох още, за да купя ...
Поколения 🇧🇬
/Пост в интернет/
Кашлам, кретам преко сили,
срещам внучката си Лили!
Строго гледа и ме спира, ...
Щъркелово гнездо 🇧🇬
строят на стълб висок, край селски път.
– Защо? – те питам. – Сигурно, защото
спокойно е и къщиците спят,
дори и денем, всичко е замряло. ...