Знаех, че някога ще пиша за тебе,
но чаках да ме посети вдъхновение.
В първия миг, когато те видях като бебе,
изпитах силно чувство на преклонение
пред божественото, явило се пред мен - ...
кой кого уби
за да е първи
първи кой уби
Мъст, след мъст, след мъст…
Огледално хайку от по пет срички, с две заглавия; средният стих може да се отнася и към първия, и към третия стих.
Снежинки се гонят, танцуват и падат,
целуват ни нежно, след миг се топят.
Красива е зимата, всички се радват,
украсите улични ярко блестят.
Елха на площада, накичена щедро ...
Замръзвам в тъмно блато… спря ме котва
от двеста счупени мечти без смисъл.
Пленява мракът мойта мисъл
в продънена, ръждива лодка.
Каквото и да става – пак ще стане, ...
Виждали ли сте се в огледалото -
с усмивка зла, ала - съзнателно...
Насила опитах веднъж, не бях аз
и извърнах отвратено глава...
Съвсем не помня, кога зла съм била, ...
Сънувах слънчогледи в лятно време
и ясното небе, кристално синьо,
как плуват в него облачета бели
и вятър запилян в косите ми игриво.
Сънувах, но знаех, че е само сън, ...
"ЛОШ КЪСМЕТ"
Можем да създаваме нови принципи
от всичкото добре забравено Старо,
но същността на Битието е вечна и неизменна
и такава ще продължава,да си остава. ...
Пътуване през шум и тишина.
Реалност търси будна светлина.
" Довиждане " сплотява се с " Дочуване " .
Надеждата далеч е от преструване,
мечтите се осланят на съня. ...
Съвършенството си има своето лице
(всъщност, те, лицата, са безчет)
То е крехко, сякаш изрисувано с перце,
но не търси го в творчеството на поет!
И въобще, в създадено от хората, ...
Наяве си далеч — почти забрава,
ръка не смея да протегна аз.
Но щом заспя, душата те познава
и пак си тук — без страх, без глас.
В съня ми идваш бавен, светъл миг, ...
Понеже и защото, и макар, че
метлата ми е вярното другарче,
любим си имам - Стефанаки змея,
на майната си Райна аз живеея,
и без градинка, без оградка даже ...
На пръсти се повдигам – да я видя,
звездица сред Вселенски необят,
тя грее – любовта ми и цъфтят,
и тръните. Ни болка, ни обида,
не загрозяват малкия ни свят. ...
Не, аз не съм онзи Атлас
и светът не крепя на моите плещи,
будя се точно в уреченият ми час
с мечти и кафе, по прежнему ведри.
Разлиствам всеки новораждащ се миг, ...
Свободно мисли се изливат на хартия,
отваря се душата, днес не спи.
Оставям се на истината своя,
потулила в утрото искри.
Заражда се в мен надежда, ...
Като чепчица грозде в октомври,
носиш сладост с неземност наситена.
Капе мед от небесните клони
и икони се кръстят молитвено.
Моя малка, любов с дъх на вечност, ...
Мъгливо е. Дъхти на есен и е влажно.
По чергата разбридана от жълта шума,
прикрила ръбовете остри на паважа,
вървя към свойто минало, събрано в думи.
Не бях съгласен с младостта на мойто лято ...
Ти дойде в съня ми, прашен
от всичките си пагубни решения,
потърсил гара в пътя грешен,
и късни влакове със опрощения.
Не беше враг, а просто странник, ...
К У Р А Ж ЗА Д О С Т О Й Н С Т В О
Всички българи разбираме от футбол,
а сме Богове,когато става дума за политика,
но явно младите наистина се събудиха
и на съд Наглостта и Корупцията ще привикат. ...
На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите и, вторачени и двете, ...
На чаша вино нека поговорим!
На чаша вино старо и пенливо.
Поне за час със тебе да не спорим!
На чаша вино сладко и горчиво!
Сгреших ли някъде до днес не зная. ...
Красива ни е, мъничка, рай китен
Родината, а пропаст – помежду ни.
Каквото да посеете в браздите,
изникват все безмозъчни кратуни.
Изчезващ вид – орлите, лъв наплашен, ...