Припряна бях – за обич да измоля,
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа ...
ПРЕГОВОР НА БУКОВСКИ
... не ти трябва да четеш Чарлз Буковски, като имаш мен –
мога да те изчукам под заслона на някоя есенна спирка в дъжда,
на тъмното стълбище в някой зимен вход – или на нудисткия плаж
в ранното юлско утро, докато Джон Лоутън бавно си скача в дънките, ...
Беше до мен,когато никой не беше
любовта ни бе силна,всичко гореше
направи пожар и напусна ме ти
остави ме мен срещу всички щети
Любовта ни бе силна ...
На Димчо Дебелянов
Ние българите с теб много се гордеем,
като теб и ние за България милеем!
Живя малко ти поете но остави следа,
вражески куршум покоси твоята снага! ...
Щастлива съм, нали съм млада,
а виж я нея като повяхнал лист.
Изморена, измъчена на клада,
проклинаща съдбата, антихрист.
Кожата ѝ е съсухрена и стара, ...
ЕДНА ТРОХА ХЛЯБ
... доде денят годината преваля – и тя лети към своя светъл край,
и аз – под своя залез на копраля – търкалям си горчивия кравай,
и си приказвам – врели-некипели – с отдавна отлетелия ми род,
какво сме дали и какво сме взели, за да ни има в тоя тъп живот, ...
Нека да сме много, нека да ни има.
Ще остане спомен, ще остане рима.
Лириката наша, знайте, е световна.
Талантлив народ сме, аз съм любородна.
И честит ни празник, български поети. ...
Когато тъгата надуе тръбата...
На тихия, загубил мълчание!?
На търпеливия взел спокойствието.
И вгорчил живота на вярващия.
Шамарът кънти във ухото... ...
Оловно е, сивее, миришещо на дим,
небето на Октомври- чудак непредвидим.
Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,
в пръстта, пропита с влага- последният покров.
По устните се стича дъждът като обет, ...
С тъгата се разбирам с междуметия
и на език - от времето по-стар.
Замлъкналата песен, ли? Вземете я.
На вас да ви е весело макар.
Луната всуе ражда пълнолуния, ...
ДА ТЕ СЪНУВАМ В ИДЕЩИТЕ ЗИМИ
... червилото по моята яка не бе все още почнало да съхне,
ти ми помаха с шапката в ръка, и дишахме те с вятъра – бездъхни,
бе кратко като свиждане с войник на входа на проклетата казарма,
експресът те отнесе подир миг – и стихнаха пероните на Варна, ...
"О, алчни корупционери от ДАИ,
какво им* викате страстно:"Дай!"?"
"Не сме алчни, просто лапаме,
леле, заснеха ни как се цапаме!"
"Защо излагате своята страна!?" ...
Тихо прелетната птица се завръща
в окото на лятна зеница,
на надеждата, с която ме загръща
като топъл вятър, стрък пшеница,
от пръстта на кръговрата изникнал... ...
Поисках да ти прочета кратък стих,
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска ...
ЗВЕЗДНО КЪРМАЧЕ
Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти. ...
Дойде октомври вихър ненадеен,
съня изгони с песничка и стих.
Бохем си, знам, не може да си тих,
душа дъждовна, що през съ̀лзи пее.
Приседна на леглото ми. Боли те, ...
ДЕН ОТ БОГА
... вятър ходи на кокили през купите със сенце,
куче лавне, кон изцвили, стихне сънното селце,
нощ отхожда, ден дохажда, сякаш за лопатка жар,
и се вейва – черна сажда – татък звездния Колар, ...
Роден под знака лунен, морски, древен
на Рака, моето сърце е вечен път.
Но също пристан, влюбен и вълшебен,
и бурен океан под звезден съд.
А името ми носи седем, код за мъдрост, ...
Вървиме с теб и път е любовта
към слънцето през портите небесни,
разцъфнала с най-чудните цветя,
възпявана в най-хубавите песни!
Вървиш до мен. Рисува обичта ...
Косите дълги… светъл махагон,
а кожата ѝ – млечна, с три лунички.
Три нежни полумесеци живот,
докоснали гръдта като въздишки.
Тя носи някаква дълбока скръб. ...
ЛУДИЯТ ПОЕТ
Аз съм луд. Но от умните луди, дето цял ден за нещо мълчат.
Щом петелът в зори ме събуди, просто влизам във вашия чат.
Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах.
Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях. ...
Спомени стари разпалва морето,
заливът дреме в безкрайната шир,
залезът пак разтуптява сърцето,
в ритъм вълните се гонят безспир.
Барът прибира все влюбени хора, ...