21 дек. 2004 г., 22:36

* * *

2.5K 0 3
1 мин за четене
И слепецът пресече улицата хванал ръката на дребно червенокосо момиче. Той носеше обемиста тетрадка с твърди, изтъркани корици. Тази приличаща на парцал тетрадка носеше в себе си спомени, носеше една човешка съдба - съдбата на този слепец. Някога той виждаше. Беше фотограф и хората казваха за него, че умее да хваща мига. Той влагаше душата си във всяка снимка и записваше всичко в дневника си. До деня на злополуката…
И така вече три години той се нагаждаше към това положение и малко по малко сякаш свикна, доколкото това беше възможно. Дори си създаде навици и ритуали, научи се да усеща чрез всички свои сетива. И вече светът не беше само цветове, а и ухание, шум, влага, топлина. Слепецът "прогледна"…
Момичето с него беше дъщеря му. Имаше косата на майка си и ухаеше като нея. Днес беше четвъртък и като всеки четвъртък през последните три години тя отиваше с баща си в парка да му почете от дневника. Тя знаеше, че той живее за тези четвъртъци. Тя знаеше, че когато я слуша той отново снима и в главата му съществува най - невероятният албум със снимки и той отново "хваща мига".
И двамата живееха за тези четвъртъци, в които слепецът пресича улицата, хванал ръката на червенокосата си дъщеря и отива към парка. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много правилно
  • дано и Шоколад ти хареса...истината е че единствено театъра в един разказ може да му вдъхне живот...образите които са видими
  • Да, затвърдих си мнението, че умееш да пробуждаш интерес у читателя. Браво! И да пишеш! Очаквам нови неща!

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...