* * *
И така вече три години той се нагаждаше към това положение и малко по малко сякаш свикна, доколкото това беше възможно. Дори си създаде навици и ритуали, научи се да усеща чрез всички свои сетива. И вече светът не беше само цветове, а и ухание, шум, влага, топлина. Слепецът "прогледна"…
Момичето с него беше дъщеря му. Имаше косата на майка си и ухаеше като нея. Днес беше четвъртък и като всеки четвъртък през последните три години тя отиваше с баща си в парка да му почете от дневника. Тя знаеше, че той живее за тези четвъртъци. Тя знаеше, че когато я слуша той отново снима и в главата му съществува най - невероятният албум със снимки и той отново "хваща мига".
И двамата живееха за тези четвъртъци, в които слепецът пресича улицата, хванал ръката на червенокосата си дъщеря и отива към парка.
© Снежина All rights reserved.
Очаквам нови неща!