21 dic 2004, 22:36

* * *

  Prosa
2.5K 0 3
1 мин за четене
И слепецът пресече улицата хванал ръката на дребно червенокосо момиче. Той носеше обемиста тетрадка с твърди, изтъркани корици. Тази приличаща на парцал тетрадка носеше в себе си спомени, носеше една човешка съдба - съдбата на този слепец. Някога той виждаше. Беше фотограф и хората казваха за него, че умее да хваща мига. Той влагаше душата си във всяка снимка и записваше всичко в дневника си. До деня на злополуката…
И така вече три години той се нагаждаше към това положение и малко по малко сякаш свикна, доколкото това беше възможно. Дори си създаде навици и ритуали, научи се да усеща чрез всички свои сетива. И вече светът не беше само цветове, а и ухание, шум, влага, топлина. Слепецът "прогледна"…
Момичето с него беше дъщеря му. Имаше косата на майка си и ухаеше като нея. Днес беше четвъртък и като всеки четвъртък през последните три години тя отиваше с баща си в парка да му почете от дневника. Тя знаеше, че той живее за тези четвъртъци. Тя знаеше, че когато я слуша той отново снима и в главата му съществува най - невероятният албум със снимки и той отново "хваща мига".
И двамата живееха за тези четвъртъци, в които слепецът пресича улицата, хванал ръката на червенокосата си дъщеря и отива към парка. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много правилно
  • дано и Шоколад ти хареса...истината е че единствено театъра в един разказ може да му вдъхне живот...образите които са видими
  • Да, затвърдих си мнението, че умееш да пробуждаш интерес у читателя. Браво! И да пишеш! Очаквам нови неща!

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...