Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и нямаше смисъл някакъв ключ да му напомня за отдавна омръзналата му съпруга. Това, което не знаеше обаче, бе, че още щом цопна във водата, ключът бе взет по погрешка от някакъв ранобуден сом за закуска, и бе погълнат на часа от него. Разбира се, един ключ, дори и от девствен пояс, не може да бъде истинска закуска и скоро сомът отплува в търсене на нова плячка...