6 мая 2019 г., 23:09

1

2.1K 4 8

В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти на едната ми ръка докопаха в отчаяна надежда един от тях, но той се отскубна, оставяйки забити в дланта ми своите десетки, малки остриета. Силен удар в гръбнака отметна главата ми назад, при което видях едрите звезди в нощното небе да загасват. Продължавах да падам, не усещайки вече другите удари и не разбирайки, че умирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...