1
В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти на едната ми ръка докопаха в отчаяна надежда един от тях, но той се отскубна, оставяйки забити в дланта ми своите десетки, малки остриета. Силен удар в гръбнака отметна главата ми назад, при което видях едрите звезди в нощното небе да загасват. Продължавах да падам, не усещайки вече другите удари и не разбирайки, че умирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
