Morgiana
38 105
6.05.2019 г., 23:09 ч.

1 

  Проза » Разкази
1220 4 8

В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти на едната ми ръка докопаха в отчаяна надежда един от тях, но той се отскубна, оставяйки забити в дланта ми своите десетки, малки остриета. Силен удар в гръбнака отметна главата ми назад, при което видях едрите звезди в нощното небе да загасват. Продължавах да падам, не усещайки вече другите удари и не разбирайки, че умирам.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Първите пет изречения »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има ли го вече целия разказ. Нямам търпение! Браво и чест!
  • Благодаря, Пепи!
  • Успех!
  • Благодаря на всички! Подкрепата ви значи много за мен!
  • Много е добро! Успех!
  • Обещаващо начало. Успех, Надя!
  • С пет изречения ни стресира...
    Глас от един любопитен.
  • Невероятно експресивно начало, Моргиана. Как успя само с пет изречения да кажеш толкова много! Убедено давам глас за твоя разказ с пожелание да спечелиш конкурса.
Предложения
: ??:??