1
В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти на едната ми ръка докопаха в отчаяна надежда един от тях, но той се отскубна, оставяйки забити в дланта ми своите десетки, малки остриета. Силен удар в гръбнака отметна главата ми назад, при което видях едрите звезди в нощното небе да загасват. Продължавах да падам, не усещайки вече другите удари и не разбирайки, че умирам.
Свързани произведения
Comments
-
Има ли го вече целия разказ. Нямам търпение! Браво и чест!
-
Благодаря, Пепи!
-
Успех!
-
Благодаря на всички! Подкрепата ви значи много за мен!
-
Много е добро! Успех!
-
Обещаващо начало. Успех, Надя!
-
С пет изречения ни стресира...
Глас от един любопитен. -
Невероятно експресивно начало, Моргиана. Как успя само с пет изречения да кажеш толкова много! Убедено давам глас за твоя разказ с пожелание да спечелиш конкурса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
