21 июн. 2007 г., 20:39

* * *

767 0 0
1 мин за четене
 Още от малък Ник не изпъкваше с нищо пред другите, с което да го забележат. В училище имаше добри оценки, не се ядосваше на учителите, не бягаше от час, все някак оставаше в сянка от хората и те не проявяваха интерес кьм неговата същност. Но Ник не беше обикновен и това скоро щеше да се разбере. Веднъж, когато той четеше нещо на компютъра, чу глас, който го викаше.
- Ник, Ник, ела при мен, трябваш ми.
- Ник, Ник - извика пак някой, с приканващ и магнетичен глас. Тогава момчето стана, поогледа се насам-натам, но не видя нищо. Помисли си, че е уморен и затова му се причува. Легна си. В стаята бе тъмно като на гробище късно вечер. Ник затвори очи и се опита да заспи, но гласът ехтеше в главата му и не му даваше миг спокойствие. Тогава той се ядоса и отиде до кухнята да си налее вода. Беше ожаднял. Не светна лампите, нямаше нужда. Тогава усети, че някакви изключително топли длани го докоснаха.
- Кой ли може да е това - помисли той и изпита неописуем страх, че ако имаше прозорец, би се хвьрлил без колебание от него. Здравият разум надделя. Ник трябваше да се обърне, защото иначе никога не би си го простил. В този момент всичко се озари, сякаш вече беше ден, нощта обаче не беше си отишла.
- Сигурно сънувам - каза Ник с радост, докато не видя дългите червеникави ръце на рамото си. Тогава той припадна, вече страхът и съмненията му бяха дошли в повече и мочето се строполи на пода съвсем леко и плавно с коса, покриваща нежното му бледо като призрак лице.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...