2 окт. 2021 г., 22:25

* * *

861 11 5

Често се търся отново

в тихите улици вън,

но е изчезнал безследно

детският двор с моя сън.

 

Често усмивката трепва

скрита за чужди очи

и ме засипва със пепел

дълга верига от дни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички си оставаме деца! Поздравления, прекрасен стих!
  • В мъдростта има много тъга!
  • Харесвам странното и реалното в едно. Лека тъга като чадърче над коктейла.
  • Тъжно, красиво, носталгично!
    Поздравления, Младене! 🍀
  • Носталгия е попила във всеки ред, Младен и душата страда, засипана с пепелта на дългата верига от дни! Натъжи ме, този прекрасен стих! Поздрав за таланта!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...