2.10.2021 г., 22:25 ч.

* * * 

  Проза » Други
590 11 6

Често се търся отново

в тихите улици вън,

но е изчезнал безследно

детският двор с моя сън.

 

Често усмивката трепва

скрита за чужди очи

и ме засипва със пепел

дълга верига от дни...

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всички си оставаме деца! Поздравления, прекрасен стих!
  • В мъдростта има много тъга!
  • Харесвам странното и реалното в едно. Лека тъга като чадърче над коктейла.
  • Тъжно, красиво, носталгично!
    Поздравления, Младене! 🍀
  • Носталгия е попила във всеки ред, Младен и душата страда, засипана с пепелта на дългата верига от дни! Натъжи ме, този прекрасен стих! Поздрав за таланта!
  • Да, доста често. Поздравления!
Предложения
: ??:??