* * *
Често се търся отново
в тихите улици вън,
но е изчезнал безследно
детският двор с моя сън.
Често усмивката трепва
скрита за чужди очи
и ме засипва със пепел
дълга верига от дни...
© Младен Мисана All rights reserved.
Oct 2, 2021, 10:25 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
-
Носталгия е попила във всеки ред, Младен и душата страда, засипана с пепелта на дългата верига от дни! Натъжи ме, този прекрасен стих! Поздрав за таланта!
Editor's choice
Трите прошки 🇧🇬
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Греховете на Фатима 🇧🇬
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
За хората и крушите 🇧🇬
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Питаш ме коя съм? 🇧🇬
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
50 лева на час 🇧🇬
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
