Май е месецът, в който цари оживление и забава, защото тогава идват абитуриентските балове. Учениците цяла година чакат да дойде този момент, в който ще празнуват и ще плачат, че се разделят и тръгват по различни пътища. Пет години всички заедно прекарваха в учение и труд, за да заслужат накрая своята диплома. Ние бяхме в 10 клас, когато нашите абитуриенти си отиваха. Тогава не усещахме тръпката от това, което настъпваше с всеки изминал ден. Нас ни интересуваха по-важни въпроси:
"Написахте ли си домашното?", "Този урок нещо не го разбирам, ще ми го разкажеш ли?" , "Леле, днес не съм докоснал нищо и се надявам да не уцели моя номер, че ако изгърмя, лошо ми се пише" , "Научихте ли си за класното?" , "Какво ще правя, ако имам лоша оценка на контролното?".
Затрупани с този всекидневен товар, не виждахме как по-големите от нас бяха тъжни, уморени, изгубили веселието и радостта, които винаги са били за тях на първо място. В деня на изпращането винаги ни викаха да присъстваме. За нас това беш ...