2 min reading
Май е месецът, в който цари оживление и забава, защото тогава идват абитуриентските балове. Учениците цяла година чакат да дойде този момент, в който ще празнуват и ще плачат, че се разделят и тръгват по различни пътища. Пет години всички заедно прекарваха в учение и труд, за да заслужат накрая своята диплома. Ние бяхме в 10 клас, когато нашите абитуриенти си отиваха. Тогава не усещахме тръпката от това, което настъпваше с всеки изминал ден. Нас ни интересуваха по-важни въпроси:
"Написахте ли си домашното?", "Този урок нещо не го разбирам, ще ми го разкажеш ли?" , "Леле, днес не съм докоснал нищо и се надявам да не уцели моя номер, че ако изгърмя, лошо ми се пише" , "Научихте ли си за класното?" , "Какво ще правя, ако имам лоша оценка на контролното?".
Затрупани с този всекидневен товар, не виждахме как по-големите от нас бяха тъжни, уморени, изгубили веселието и радостта, които винаги са били за тях на първо място. В деня на изпращането винаги ни викаха да присъстваме. За нас това беш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up