Абсурден скеч от реалността
/пример, че не трябва да измисляш, а да познаваш повече хора. И ще имаш маса материал за хумор и особено за сатира/
- Добро утро…
- Ти си си сложил климатик…
- М, да… Видял си го…
- На кухнята. И не си ме питал…
- … Извинявай, май не те чух добре. Защо да те питам?
- Ще ми капе…
- Да уточним, ако обичаш. Ти си на първия етаж. Искаш всички над теб да молят за разрешение климатик да монтират, въже на балкона да опънат, саксии да сложат?
- Нямаш право да слагаш климатик!
- Пак уточнявам. Подобна забрана в закона липсва. А което не е забранено е разрешено…
- Не, което не е разрешено е забранено! Не съм разрешавал…
- Добре, разбирам, че в СПТУ-то не сте учили логика. И приемам недоволството ти. Оплачи се – в полицията, в съвета, в съда… И те имат право да се посмеят…
- Не искам климатици над мен!
- Засега имаш четири климатика над апартамента ти. Който ти сам избра. Помниш ли – разпределяхме жилищата, ти каза, че родителите ти ще живеят тук, да не се катерили и така нататък. Е, не живяха тук, но това е въпрос, на морал и манталитет. Ние, другите, даже не теглихме жребий, приехме желанието ти.
- Е, и?
- Ами ето го – имаш първи етаж, с все плюсовете и минусите… Няма как капризите ти вечно да са наш проблем…
- Да го махнеш!
- Ще го имам предвид…
- И ще го махнеш?
- Не, разбира се. Просто ще го имам предвид. И мятам интересите ти нейде в килера… Забрави да кажеш „Добро утро“, поне „Довиждане“… И то отиде в килера…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
