Nov 2, 2022, 11:57 AM

Абсурден скеч от реалността

  Prose » Humorous
877 5 5
1 min reading

/пример, че не трябва да измисляш, а да познаваш повече хора. И ще имаш маса материал за хумор и особено за сатира/

-     Добро утро…

-     Ти си си сложил климатик…

-     М, да… Видял си го…

-     На кухнята. И не си ме питал…

-     … Извинявай, май не те чух добре. Защо да те питам?

-     Ще ми капе…

-     Да уточним, ако обичаш. Ти си на първия етаж. Искаш всички над теб да молят за разрешение климатик да монтират, въже на балкона да опънат, саксии да сложат?

-     Нямаш право да слагаш климатик!

-     Пак уточнявам. Подобна забрана в закона липсва. А което не е забранено е разрешено…

-     Не, което не е разрешено е забранено! Не съм разрешавал…

-     Добре, разбирам, че в СПТУ-то не сте учили логика. И приемам недоволството ти. Оплачи се – в полицията, в съвета, в съда… И те имат право да се посмеят…

-     Не искам климатици над мен!

-     Засега имаш четири климатика над апартамента ти. Който ти сам избра. Помниш ли – разпределяхме жилищата, ти каза, че родителите ти ще живеят тук, да не се катерили и така нататък. Е, не живяха тук, но това е въпрос, на морал и манталитет. Ние, другите, даже не теглихме жребий, приехме желанието ти.

-     Е, и?

-     Ами ето го – имаш първи етаж, с все плюсовете и минусите… Няма как капризите ти вечно да са наш проблем…

-     Да го махнеш!

-     Ще го имам предвид…

-     И ще го махнеш?

-     Не, разбира се. Просто ще го имам предвид. И мятам интересите ти нейде в килера… Забрави да кажеш „Добро утро“, поне „Довиждане“… И то отиде в килера…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...