Айрин
Айрин.
От пода до тавана стаята беше бяла- толкова бяла, че ако постоянно пребиваваш в нея, сигурно щеше да боли...Ала човекът, който лежеше на леглото беше така обинтован на много места, че от малките дупчици , оставени за очите, едва ли можеше да я види, а в полусънното му състояние имаше усещането, че е закован на пода….Това над него сигурно беше небето, а слънцето отнякъде го огряваше, та също беше бяло... Не усещаше нищо, само едно пламъче мъждукаше и “скачаше” ту в гърдите в ляво, ту някъде в главата. Явно не беше умрял, щом като чу някакъв звънлив глас:
- Добро утро, Айрин! Как е настроението? Сега ще сложим системата…
- Системата… значи съм в болница?- каза го в ума си, тъй наречената Айрин. Значи е жива, ето започва и да мисли, но нищо друго не помръдваше у нея...Сякаш само мисълта е останала, въпреки, че беше с изцяло обинтована глава.
Около нея щъкаше сестрата, също толкова бяла от главата до петите и явно й се говореше.
- Разкажи нещо за катастрофата, къде, как стана? Имаше ли и други в колата?
- Как й се говори на тая сестра? И не знае ли, че пострадалите не се питат за такива неща?- мисловно “говореше” Айрин. Направи се на заспала, но така със затворени очи, картините започнаха да се нижат…
От своето родно градче тръгна към големия град “С” с колата на съседи, които случайно пътуваха в същата посока. Това пътуване беше мечтано, мислеше че е шанс, макар и с неясно още бъдеще… Беше срещнала човек, беше му повярвала и беше щастлива! Е, нямаше да се случат веднага “хубавите неща” – щеше да поживее там, да се опознаят, да поработи, защото и двамата не бяха богати...Мечти, които не искаше да сподели със спътниците си, затова се правеше повече на заспала, за да не я разпитват. И по едно време наистина се унесе, когато се чу гръм, после някакви скокове ту към небето, ту към земята, толкова безкрайни, сякаш полет в космоса, където си безтегловен!...Когато това подскачане спря, “видя” много хора наоколо и всички правеха нещо- мъчеха се да извадят труповете от колата, а нея нищо не я болеше, само разглеждаше, чуваше, че са се сблъскали две коли, че са карали неразумно бързо, че има загинали...Значи затова не я боли, защото е една от загиналите, само се питаше защо мисли още, нали мозъкът пръв умира? Ако е жива, дали ще разберат, та да я спасят навреме? Помъчи се да извика, но глас не излезе от гърлото й! Трябваше да помръдне, да подскаже, да я забележат…
И явно е успяла, щом сега е в болница, макар че пак само мисълта й беше жива. Щом й слагаха системи, значи, че се бореха да я “върнат”! Ала как ли ще изглежда като по всичко личи, че и главата й е пострадала? Защото не само другите, но и тя знаеше, че има красива глава. Бяла кожа, красива коса и най- хубавите очи. Досрамя я от подобни мисли, но като всяка жена беше суетна. И в това състояние не забрави да благодари на Бог, че я спасява…
Мислите й продължаваха да се реят, започнати и недовършени.Нямаха отговор. Пътуваше цяло семейство с две деца и тя…Кои са загиналите? Колко време е минало оттогава? Къде е сега?Ами щастието, което трябваше да я чака в град “С”, ако не я дочака или друга се възползва от него? Защото преди тръгване си представяше как нетърпеливо я чака, как я завежда у тях, как я посрещат с хляб и сол и я харесват…
Сестрата беше дошла да махне системата, само че сега на нея не й се приказваше, а Айрин искаше да пита, много да пита… Какви са пораженията, дават ли надежда за живот, търсил ли я някой? Уви, всичко се отлагаше “за после”- така каза и санитарката, която се мерна. Реши, че по безболезнено ще мине времето, ако поспи, въпреки че не бе толкова възможно.
И, тъкмо беше започнала да се унася, когато някой изкрещя със все сила “ Карти и билети за проверка, моля! Айрин подскочи, сякаш нямаше бинтове, отвори очи, разтри ги с извадените от джобовете на дънките ръце и се видя оная, истинската, която изпратиха всички роднини и комшии с един влак пожелания!
Тя седеше в същия влак и, като се пътуваше дълго, беше задрямала. Откъде се появи тоя кошмар, толкова истински, като филм на ужасите! Беше цяла, без бинтове и системи, нито болници и сестри, дори купето се беше изпразнило на предишните спирки. Жива! Само трябваше да дочака посрещането… Искаше й се да има и духова музика, но едва ли, рядко някой мъж би измислил подобна изненада. В последните минути започна да си повтаря съня, за да не го забрави, та после да го разказва. Ако имаше врачка в момента, щеше да пита обезателно, дали й предсказваше нещо той за бъдещия й живот? Тая катастрофа можеше ли да е метафора на някои от събитията, които я очакваха?! И без врачка това разбра доста по- късно…
На гарата я чакаше той, “Г”, зарад който се реши да се пресели в другия град, посредством много лъжи- къде и за какво отива там, какво ще работи и нито намек за него...И тоя път изпита малко разочарование от вида му. Защо повече от мъжете не разбират колко е важно за жената първо да я грабне вида му, а после да го покрие и със съдържание!...Като нямаше връщане назад, се примири, но че “после ще го оправи!”. Включи се и вариант 2 за първото време, да отседне при роднини, докато той подготви почвата у тях...Много задачи и всяка с много неизвестни!
Така започна едно съществуване в този град, който ту я радваше, ту я плашеше...Чрез много връзки той успя да я нареди на работа на много високо място. Веднага пролича разликата между нея и останалите й колеги! Не беше в нейна полза, но тя смело се бореше да заприлича на тях...За външността си донякъде успя- ходеше на препоръчан фризьор, на също такава масажистка, въпреки, че точно лицето й нямаше, ама хич нямаше нужда от “помощ” Шивачките не бяха по джоба й, затова набързо се научи да си шие дрехи, само се стряскаше когато колежките й искаха дизейнера, който я облича! Животът й, пълен с битови проблеми беше като път с незалепен калдаръм и трябваше много внимание, да не изпадне в грешка и да се спъне! Той дори не забелязваше метаморфозата, прескочил бе и урока за комплиментите...А тя, нали всичко беше ново за нея, харесваше й, ласкаеха я погледите и оценките на колегите и , за да му “отмъсти”, взе да му ги споделя...Ето това не успя да възприеме от новата среда- да бъде хитра и потайна! Да не знае лявата ръка, какво върши дясната...Айрин умееше най- много да се раздава! Понякога сама себе си ненавиждаше за това.Защото много си патеше.
За три месеци се изнизаха дните, поделени между работата, дома на роднините, в които беше отседнала временно и вечерните срещи с него...Още не беше видяла дома му, близките му и това взе да я плаши! Всякакви “дали” и “защо” я измъчваха денонощно, но не смееше да попита! Манталитетът не й позволяваше...Колежките й бяха любопитни, роднините- нетърпеливи, а се появиха и ухажори от службата! Но най- страшното беше, че се потвърди съмнението за един негов порок- страстта към пиенето и в такива моменти- необуздани нервни прояви...Започна да святка една червена лампичка, но тя пак разчиташе на намерението си, “после да го оправи”…Накрая и в него вероятно светна тая лампичка, че ще я изтърве и...я покани за се запознае с дома му! Въпреки, че от първия ден тя го очакваше, това стресна мислите й, уплаши душата й как ще протече “събитието”! Ами ако не я одобрят, какво я чака в бъдещето- връщане в родния град или ролята на обрулен лист в големия градски хаос ?! Няколко нощи не можа да я споходи сън, докато не дойде уречения ден…
Нямаше какво много да се приготвя, природата се беше погрижила за вида й,а поведението
дано не се изплаши и забрави необходимите обноски! От описанията на Г. трябваше да се старае само най- вече пред свекъра, Той бил коварно заядлив, но пък почитател на хубавите жени, та да разчита на “оръжието” си! Така дойде набелязания за среща ден...Въпреки, че не можеше да плува, тя скочи стремглаво в неизвестния, бурния, страшния океан с надеждата и вярата, че пътят е верен! Дано, дано, и на добър час, Айрин!
Следва…
03.11.2021
© Ирина Филипова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Видях го още, когато го качи, Иржи, но съм се захванала с "Кибалион" на руски. Та "не ми дава" да чета друго.
Сега наваксвам. -
Щастлива съм, че го откри, Наде, обикновено съм "затапена" още втория ден!
Благодаря, а днес имам муза и такъв весел разказ написах!...Но няма такава тема, за да участвам, а и се зарекох, че стига вече, доказах си и точка. Ще го четете като обикновено, скоро! -
Интересно начало. Бързам към другата част!
-
От изборите се вълнуват само тия, дето се борят за кокала. Народът се бори за оцеляването си.
Когато съм нетърпелива, прехвърлям и през телефона. После препрочитам от настолния. Иначе си е голяма досада да четеш дълги текстове или да се ровиш във фотография и картини през телефона. -
Ето вече пускам Айрин 2,а не съм отговорила на топлите коментари на първата част. Много си мила, Скити, аз просто мисля "на глас, затова мисълта ми тече гладко...
Пепи, и на двата изборни дни скучаеше , съжалявам, смятах че вниманието ви е съсредоточено там и не посмях...Ама вие на телефоните ли си четете тоя дълъг текст? Та то ще е много трудно, мисля! -
следва, но не виждам Айрин 2 🥺
Утре в деня на изборите какво ще четем?
😎 -
Иржи, разказваш много хубаво и увлекателно! Очаквам с нетърпение развитието на историята! Пишеш много леко и текста се поглъща на един дъх!
-
С това "любими", Мария, ти ми подсказа, че си прочела разказа и аз не очаквах вече коментар, но не крия, че ми стана приятно, когато почетох и мнението ти после...
Дано и тая сага се чете с интерес като първата...Тя е с друго заглавие, но е продължението...Благодаря ти. -
Толкова се радвам, че се " виждаме" на полето на любимия ни литературен сайт, Иржи!💕 Пиши, пиша, миличка! Доказа на всички, че можеш! Имаш неподправен стил, с който се открояваш сред другите прозаици, а и с тази щипка авто хумор си винаги толкова интересна като автор!👏💓
-
Радвам се като видя, че някой ме посещава, въпреки че темпото ни е различно- аз вървя като на "куцо магаре"/яваш-яваш/, а всички вие- с конче вихрогонче-/ тъгъдък. тъгъдък/! Но пък и с комплименти ме обсипва, от които се изчервявам..Доче, особено ми е приятно“!
Мария, видях само "любими", но и това е достатъчно, значи си го прочела..Е, друго си е и някоя дума, да ме задържи, когато минорното настроение може да ме откаже от всякаква дейност! Благодаря безкрайно, много си мила с мен! -
Била съм тук без да коментирам??!
Какъв пропуск!🤔 А увереното ти перо очаква с право да бъде похвалено, защото впечатлява не само мен, Иржи! Ще чакам с нетърпение продължението!😘 -
Прочетох с огромно удоволствие. Все по-добре се справяш с плуването в морето на прозата. Браво и от мен! Ще чакам развоя на събитията със затаен дъх
-
Благодаря, Деа, голям комплимент ми правиш, а присъствието ти ме радва!
Взех да не си върша домакинската работа и да си лягам доста след полунощ, за да се отдам на вече любимото ми занимани- да описвам събития, случили се доста отдавна! Радвам се, че и ти изпитваш удоволствие, когато ги четеш, Руми!
Да ти призная, Юри, въпреки че съм израснала край вода- Дунава, аз не зная да плувам...А в тоя житейски океан, лирическата ми героиня пък съвсем... Ще видим докъде ще го докара! Толкова сборно съм я събрала, че...дано оцелее! Благодаря, че ти е интересно!
Май си права, Краси, ти ме подсети, но дали ще успея да задържа попътния вятър/ вас/ до края?! Така смело се гмурнах, та даже и в предизвикателства, а за тях се заричах, че нямам тая амбиция, че сравненията с другите не е в моя полза...Та да не стана като във някогашния филм "Скандалите на Клошмерл", дето един построил клозет с парите от един закъснял късмет...Благодаря ти. -
Не знам суперлативи, Иржи, дори ми се струва, че понякога се изразявам по-семпло, отколкото е отекнало в мен. Може би се старая да пазя някакво равновесие и твърда земя, както за себе си, така и за автора, като бъда възможно повече обективна. Живеем в забързано време, повечето се тътрим до лагерния огън малко по-бавно, но после като прочетем, става някак леко и приятно и не искаме да свършва разказа. Така че, с риск да се повторя: очаквам продължението. Лека вечер, Иржи🌺🌺🌺.
-
В началото отзивите за този разказ тръгнаха мудно, притесних се, че много нагъсто пуснах три и бях решила следващият да е другата година....Но...вие ме окуражихте и мисля, че дълго няма да чакате...
Силве, ти си много щедра , а аз не мисля, че съм само за суперлативи! Просто да проявявате интерес, за да имам стимул, а така е със всички творци, нали?
А аз съм многословна, затова взе да ми харесва да пиша проза, но дали не се увличам прекалено? С благодарност!
А твоите топли думи не свършват, Роси, вече знам по кои часове ме посещаваш и чакам...И съм горда, че такава величина като теб ме съглежда в калабалъка! Благодаря от сърце!
Малко мъже намират страницата ми, но затова пък с толкова ярки произведения, че се гордея, че са забелязали мен, начинаещата!..Благодаря ти Марко, имаш много да наваксваш, всички те искат, затова благодаря за отделеното време! -
В прозата мисля, че откри своя океан, Иржи и нека попътният вятър е с теб!
-
Чакам океана, Иржи! Какво ли си ни приготвила в него? 😊
-
Иржи, вече съм ти казвала колко завладяващо пишеш! Винаги успяваш да приковеш вниманието ми на 💯% , буквално поглъщам всяка думичка. Това е поредната история, чието продължение очаквам с нетърпение!
-
Много увлекателно пишеш!
-
Поздрави, Иржи ! Чудесно, написано. Имаш таланта да "залепиш" читателя към разказа си. Поздрави за творбата и чакаме продължението.
-
Иржи, завладяваща перо! Поглъща се на един дъх и ти се иска още! Ще чакам с нетърпение продължението!
-
Ускорява пулса разказа, Иржи, четох, четох и за пореден път се уверявам, че пишеш страхотно. А това, че е отскоро, по нищо не личи, повярвай. Голямо удоволствие си. Всичко е така добре описано - със замах, стегнато, ярко, без да се подценява усета на читателя, че нямам търпение за това, което следва. Поздрави най-сърдечни и давай напред.🌺🌺🌺
-
Благодаря, приятели- Миночка, Пепи, Лидия, Петър, Елка, Таня, Светличка!
Всички сте много мили! Но осъзнах, че много често взеха да се появяват произведенията ми и ще отложа следващите части в по- далечно време... -
Сънят беше толкова реален, защо ли младата жена не го взе под внимание...
Не може да се избяга от отреденото от съдбата. -
Чакам и аз продължението!
Поздравления! -
На добър час и от мен, Ирина! Следя!
-
О, ново и неочаквано пътешествие из живота се задава.. Ще го следя с интерес, Иржи
-
Любопитна съм.
-
Ще го видим този сън! Чакам...
-
Иржи, увлекателно разказваш, но и съдържанието е хубаво, държи в напрежение, какво ще се случи! Хареса ми, ще чакам с нетърпение продължението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
