Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта?
Той промърмори:
- Бях длъжен да опитам. Винаги съм успявал. А и бях политик.
- В момента съм с претоварен график, но никога не пропускам. Никой. Всичко виждам и знам, че си получил инфаркт .
След това го стисна леко за ръката.
И миналото изплува. Като дете бил много ревлив. Нарочно. Така по-големият му брат бил виновен за всички пакости. После в училище бил най-изкусният преписвач, а по-късно най-умелият сваляч. Беше сключил изгоден брак с шефката си. Нейният влиятелен баща го уредил в министерството на висока заплата. След това започнал политическа кариера.
- Ха ха ха, актьор, значи. Съжалявам приятел, но целият ти живот е бил лъжа след лъжа.
- Защо, не? Хубаво си поживях. Нищо не ми липс ...