Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта?
Той промърмори:
- Бях длъжен да опитам. Винаги съм успявал. А и бях политик.
- В момента съм с претоварен график, но никога не пропускам. Никой. Всичко виждам и знам, че си получил инфаркт .
След това го стисна леко за ръката.
И миналото изплува. Като дете бил много ревлив. Нарочно. Така по-големият му брат бил виновен за всички пакости. После в училище бил най-изкусният преписвач, а по-късно най-умелият сваляч. Беше сключил изгоден брак с шефката си. Нейният влиятелен баща го уредил в министерството на висока заплата. След това започнал политическа кариера.
- Ха ха ха, актьор, значи. Съжалявам приятел, но целият ти живот е бил лъжа след лъжа.
- Защо, не? Хубаво си поживях. Нищо не ми липсваше: лукс, пари, семейство.
- Да, виждам няколко любовници, рушвети, съмнителни сделки и не погасени кредити.
Той млъкна намусен.
- Беше ли щастлив? – попита го Смъртта.
- Може би. Малко ми липсваха аплодисментите. Всеки добър актьор се нуждае от признание, а не го получих. Ако всички знаеха истината щях да бъда свален от политическата сцена.
- Тогава аз ще ти ръкопляскам. – заявила Смъртта и започнала да пляска с кокалестите си ръце.
Звукът бил смразяващ.
- Това означава ли, че ще си тръгнеш без да ми вземеш душата? – попитал обнадежден актьора.
- Може би. Ако ми отговориш на един въпрос, но честно. Кажи, страхуваш ли се от мен? – прошепнала зловещо Тя.
Актьорът веднага кимнал:
- Да, много! Ужасяваш ме.
Смъртта го погледнала с презрение.
- Наистина ще умреш, защото ме излъга.
- Откъде знаеш? – промълвил учуден той.
- Ами ти отдавна си забравил да казваш истината. Сигурна съм, че вече планираш как да ме преметнеш. Дори се усмихваш. – просъскала ядосана.
И още преди да й отговори го докоснала и погълнала душата му. Нямала време за аматьори. Имала по-важна работа. Много тежко болни я чакали. А те били най-потърпевши от глупави актьорски решения.
© Катя Иванова Всички права запазени