Сложих още малко червило на устните и ги притворих, за да се размаже по-добре.
Карминово червено. Мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минаваше през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило…Погледнах пак в огледалото и останах доволна от резултата - гледката беше повече от добра - две тъмни очи ме гледаха от огледалото, тъмни ресници, светло лице с високи скули и падащи като водопад къдрави коси. После пръснах парфюм зад ушите и на ръцете си, разтрих китки и вдъхнах аромата му. Дано изкарам късмет и да ме вземат на тази работа…- мислите ми се стрелкаха из главата - объркани и страхливи, но все пак една малка надеждица, рехава като грахово зрънце избуяваше. Бях скъсала с Джак преди два месеца, уволниха ме от редакцията заради онзи кретен шефа , който беше дебел, мазен и арогантен. Не можех и не исках да вляза в леглото му, и само тази мисъл ме караше да изпитвам погнуса като си представи картината…тези гадни пръсти да шават по мен… И му хвърлих о ...