Аре стига, бе!
Валеше гадно с едри капки. Жълтият срибуцащ трамвай наближи спирката.
От стърженето на колелата му ми изтръпнаха зъбите, а при тътена от спирането – пломбите ми в устата заподскачаха.
Както и да е, качих се и застанах близо до вратата.
Забравих да си купя билет. Една спирка ще се возя гратис.
– Картата ви... или билетчето – с носов глас измърмори мъж.
Двама контрольори в униформи ме заобиколиха.
Свинските очички, на този отляво, засвяткаха предчувствайки улов. Големият корем, отдясно, и той се наежи.
"С какво го пълниш... откъснати билетчата ли гълташ?"
– Платете си глобата – очичките се успокоиха. – Ето ви, билет за двадесет лева.
– За една спирка съм... – загледах се в двамата заградили ме огромни контрольори.
– Плащай! – приближи ме големият корем. ...