Отново е август. Лятото обича този месец. Цялото изящество на топлина и цветове е събрано в август. Всяко начало на обичане, всеки есенен преход, всяко ново очакване, всичко... Всичко е събрано в август. Ренесансово вълнение и отминали въздишки догарят в последните звезди на лятното небе. Тихо. Спокойно. И все още съм боса. Ходя само по себе си. Унесена. Замислена за отминали августовски посещения на живота ми - от любови, музика и случвания. Не знам дали е заради месеца или заради мен самата, но най-силно обичам през август. Най-осъзнато. Най-истински. И като в транс се разхождам из мислите си и търся по-добро време от годината за обичане. Но такова няма. Най-много се обича през август. Когато топлината е мека, звездите като че ли са най-ярки, нощите са най-дълги, градът не изглежда плашещо празен в 5 сутринта и залезите ми напомнят на детските ми ваканции.  Отново е август. Единадесет празни месеца. Единадесет месеца без август. Без той да ми се случва. Без аз да му се случвам. И като всеки познат кръговрат - отново се стига до тук. А и не може да не се стигне до този последен дванадесети месец и кръгът от "нищо" да се затвори. А и аз не мога без него... Без август.