2.08.2014 г., 19:13

Август

1.2K 0 0
1 мин за четене

Отново е август. Лятото обича този месец. Цялото изящество на топлина и цветове е събрано в август. Всяко начало на обичане, всеки есенен преход, всяко ново очакване, всичко... Всичко е събрано в август. Ренесансово вълнение и отминали въздишки догарят в последните звезди на лятното небе. Тихо. Спокойно. И все още съм боса. Ходя само по себе си. Унесена. Замислена за отминали августовски посещения на живота ми - от любови, музика и случвания. Не знам дали е заради месеца или заради мен самата, но най-силно обичам през август. Най-осъзнато. Най-истински. И като в транс се разхождам из мислите си и търся по-добро време от годината за обичане. Но такова няма. Най-много се обича през август. Когато топлината е мека, звездите като че ли са най-ярки, нощите са най-дълги, градът не изглежда плашещо празен в 5 сутринта и залезите ми напомнят на детските ми ваканции.  Отново е август. Единадесет празни месеца. Единадесет месеца без август. Без той да ми се случва. Без аз да му се случвам. И като всеки познат кръговрат - отново се стига до тук. А и не може да не се стигне до този последен дванадесети месец и кръгът от "нищо" да се затвори. А и аз не мога без него... Без август.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...