АВТОСТОПЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА

Учител в ЕСПУ „Митко Палаузов“ Кърджали. Никога приключването на учебната година не е било толкова кошмарно, както през юни 1989 г. След майските протести, на практика, в района бе въведено военно положение. Много често, за да отида на работа, ми се налагаше да преминавам между въоръжени милиционери, някои, от които оборудвани с палки и щитове. По улиците гъмжеше от патрули. Отменено бе ходенето на военно обучение в Подкова. Особено неприятно стана през втората половина на юни. Тогава властите започнаха системна кампания за прогонването на българските турци от страната. Бе им оказван натиск да разпродават имуществото си. Няма не искам! Взимаш си международния паспорт и да те няма! Над 300 хиляди бяха прокудените от родните места! Истинско етническо прочистване! Всичко това комунистическият режим нарече цинично „голямата екскурзия“! Случващото се нямаше как да не се отрази в училище. Обстановката бе изключително тягостна! На заминаващите ученици им бе наложена допълнителна репресия, като не ни разрешиха да оформим годишните им оценки. По този начин ги обричахме да повтарят годината. Съдете сами: бях класен на един девети клас и от общо 27 ученика, едва 5 приключиха годината?! Отгоре на всичко, ми се случи доста неприятна случка. На 19-ти юни се връщах от Чирпан на стоп. Беше понеделник сутрин. Часовете ми започваха след голямото междучасие, т.е. от 10,35 часа. Очертаваше се да стигна навреме. В един момент ме качи автобусът на „Балкантурист“ Кърджали, който се връщаше празен от София, където бе откарал група туристи до аерогарата. Вече умувах къде ще пия кафе  преди да отида на работа, когато на един разклон видяхме две 10-12 годишни деца да чакат сами. Спряхме да ги вземем. Една подробност. Вратата на автобуса не беше автоматична, а се затваряше ръчно, като обикновена врата. Трябваше аз да я затворя. Проявих небрежност, вследствие на която бе притиснат големият пръст на лявата ми ръка. Болката беше неописуема! Потече изобилно кръв! Добре, че в автобуса имаше аптечка, та ми оказаха първа помощ! След малко пристигнахме в Кърджали. Закараха ме направо в Бърза помощ. Там взеха бързи мерки. Наложи се да извадят нокътя на пострадалия пръст, след което ми направиха превръзка. Отидох в училище. Бях закъснял 10-15 минути. Все пак си изкарах часовете. Едва дочаках 30-ти юни, за да се махна от тягостната и нагнетена обстановка Заминах за Чирпан, а оттам за София. След София, в средата на юли бях за няколко дни в Кърджали. Във Въздуха витаеше огромно напрежение. Цялото лято не стъпих повече там. Не ходих дори за заплатата си. Нямаше кой да ми я даде, защото служителките от администрацията бяха пратени да берат тютюн. Общо взето, изкарах лятото в Чирпан. Няма да забравя купона, който си спретнахме по повод победата на „Солидарност“ на първите свободни и демократични избори в Полша.

Учител в СПТУ по СС Чирпан. Един ден, към края на август, бях извикан в общината в Чирпан. Там ми казаха, че е крайно време да се върна в родния си град и ми предложиха да започна работа в тогавашното СПТУ по СС (днешната ПГСС). Щях да преподавам история и разни обществени дисциплини. Макар и неохотно, се съгласих да опитам, но не за повече от една учебна година. Надявах се, че през това време нещата в Кърджали ще се поуспокоят и ще мога да се върна там Дори продължавах да си плащам квартирата! В началото на септември заминах на поредните очни в София. По средата им отидох на стоп до Кърджали, където никой не вярваше, че ще започна работа в Чирпан! От там, отново на стоп, се върнах в столицата. След края на очните се прибрах в Чирпан. Новите ми ученици бяха на бригада, където беряха грозде. Учеха само 11-ти клас, които бяха в УПК. С тях имах седмично два последователни часа Общество и личност. Те бяха в сряда, след голямото междучасие. През другото време се мотаех из училище и, общо взето, не правих нищо. След обаждане от Кърджали разбрах, че трябва да си взема трите заплати от лятото, както и някакви допълнителни възнаграждения.  Получаваше се една нелоша сума за онова време. Директорката на СПТУ по СС ми разреши да замина. Дори не се наложи да ползвам отпуск. НА 27-ми, сряда, след като си проведох двата часа с 11-ти клас, заминах на автостоп за Кърджали. Имах намерението да остана два-три дни, но не стана точно така. Успях да се върна в Чирпан едва следващата сряда и, то, пет минути преди началото на часовете ми! На стоп, разбира се! Почти всеки уикенд продължих „да си ходя“ в Кърджали. После дойде един петък-10-ти ноември 1989 година…

Георги МИЛАНОВ

 Това е само откъс, който ще излезе в новия брой на вестника. От първия брой на вестника за 2013 г. публикувам по един текст за моите автостопи, вървейки от първия ми стоп, който беше на 29-ти юли 1974 година към наши дни. Целта е тази година да завърша поредицата - навършват се 40 години от първия ми автостоп!