8 июл. 2018 г., 13:35  

Аз бях 

  Проза » Рассказы
426 3 6
2 мин за четене

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря сърдечно, Кети!
    Радвам се, че ти харесва разказът.
  • Неблагодарността е на мода! Харесах хубавия, стегнат и много смислен разказ!
  • Благодаря ти, Елка. Не е въпроса само в това как правим нещата а кой ни помага и оценяме ли го. Има много хора в България, които по един или друг начин са изгубили чувството си за реалност. Те вече не могат да различат приятеля от манипулатора и хитреца.
  • Хареса ми разказът! И аз имам приятели, които плачат за България! Те пък са избягали от "демокрацията"! Май нещата тук ги правим все превратно! Казах "правим" защото и ние сме виновни да търпим това, което се случва! Поздрави, Петьо!
  • Благодаря ти, че надникна отвъд думите, Лиа. Човек, решил да помага няма нужда от ничие разрешение и одобрение. Никой не може да заповядва на една свободна душа.
  • Истината боли, но е необходимото зло. Много, много добър разказ и често с малко си казал много повече.Не! Казал си всичко, което е ...
Предложения