8.07.2018 г., 13:35 ч.  

 Български дневници: Аз бях 

382 3 6

Произведение от няколко части « към първа част

2 мин за четене

» следваща част...

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Благодаря сърдечно, Кети!
    Радвам се, че ти харесва разказът.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Неблагодарността е на мода! Харесах хубавия, стегнат и много смислен разказ!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Благодаря ти, Елка. Не е въпроса само в това как правим нещата а кой ни помага и оценяме ли го. Има много хора в България, които по един или друг начин са изгубили чувството си за реалност. Те вече не могат да различат приятеля от манипулатора и хитреца.
  • Елка (Елка Тодорова)
    Хареса ми разказът! И аз имам приятели, които плачат за България! Те пък са избягали от "демокрацията"! Май нещата тук ги правим все превратно! Казах "правим" защото и ние сме виновни да търпим това, което се случва! Поздрави, Петьо!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Благодаря ти, че надникна отвъд думите, Лиа. Човек, решил да помага няма нужда от ничие разрешение и одобрение. Никой не може да заповядва на една свободна душа.
  • LiaNik (И.К.)
    Истината боли, но е необходимото зло. Много, много добър разказ и често с малко си казал много повече.Не! Казал си всичко, което е ...

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.