Деца, това се случи в далечното за вас хилядо деветстотин и шейсет и седмо лето. Тогава аз, вашата баба, бях само на седем годинки. Бях една мъничка ученичка от първи клас, с дебела плитка и огромна панделка, от която едва се забелязваше главата ми. Моят татко бе ветеринарен лекар в едно държавно земеделско стопанство. Какво е представлявало то ли? Не знаете и що е социализъм, така ли? Ами това стопанство не принадлежеше нито на бай ти Иванчо, нито на бай ти Пеньо, а собствеността на земята бе одържавена. Тогава някои люде мислеха, че могат да си вземат нещица за задоволяване на техните потребности от общото и скришом го правеха. Казвате, че това е кражба, така ли? Е, спорен въпрос! Мънички сте още и не искам да ви обърквам, както тогава моите учители ме объркаха. Но, моля ви, не ме прекъсвайте повече! Продължавам. Семейството ми живееше в лечебницата - на втория етаж, над станоците, в които се държаха кравите, за да могат да бъдат прегледани от лекаря. Училището бе чак в селото, което ...