25 мая 2023 г., 11:02

Бай Иван и Дяволът

1.2K 4 13
1 мин за четене

Лично Дяволът отиде да вземе душата на бай Иван. Искаше му се да позлорадства пред страховете и отчаянието на стария мошеник, успял да излъже маса народ, че даже и властите.

Бай Иван – официално живеещ на помощи, неофициално притежаващ осем столични апартамента, пет в Пловдив, четири във Варна и само два в Бургас, пет планински хотела, само един морски, но комплекс, две малки яхти в нашенски води, една голяма в Гърция, даже един самолет…

Негови, но реално. Официално… Абе, знаеше бай Иван как да уреди нещата. Мислеше бързо, действаше ловко, уреждаше си живота майсторски.

Само с жените малко… Казано директно – увличаше се. Особено, ако бившата мома му родеше дете. Все пак, беше женен само веднъж. У нас. Останалите седем брака бяха къде ли не – дори в Папуа - Нова Гвинея имаше съпруга, дъщеря на вожда на канибалско племе. Която му гледаше две деца – охранени, вече уважавани заради килограмите си…

И така – Дяволът дойде, за да издевателства над рухването на поредния горд в живота си човек, превърнал се в употребявана от циганчета многодневна дъвка при разбирането, че го чака Вечността в казан…

Е, видя го, но не успя да злорадства. Представи му се, докато се усети – разговаряха, почерпиха се, бай Иван беше душа човек и…

С две думи – Дяволът си тръгна без душата му. И остави другото, ами  беше длъжник с какво ли не – кило злато, два диаманта, хиляда години извън Ада…

Тръгнал той с български чорбаджия да се надлъгва…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...