Бай Иван и Дяволът
Лично Дяволът отиде да вземе душата на бай Иван. Искаше му се да позлорадства пред страховете и отчаянието на стария мошеник, успял да излъже маса народ, че даже и властите.
Бай Иван – официално живеещ на помощи, неофициално притежаващ осем столични апартамента, пет в Пловдив, четири във Варна и само два в Бургас, пет планински хотела, само един морски, но комплекс, две малки яхти в нашенски води, една голяма в Гърция, даже един самолет…
Негови, но реално. Официално… Абе, знаеше бай Иван как да уреди нещата. Мислеше бързо, действаше ловко, уреждаше си живота майсторски.
Само с жените малко… Казано директно – увличаше се. Особено, ако бившата мома му родеше дете. Все пак, беше женен само веднъж. У нас. Останалите седем брака бяха къде ли не – дори в Папуа - Нова Гвинея имаше съпруга, дъщеря на вожда на канибалско племе. Която му гледаше две деца – охранени, вече уважавани заради килограмите си…
И така – Дяволът дойде, за да издевателства над рухването на поредния горд в живота си човек, превърнал се в употребявана от циганчета многодневна дъвка при разбирането, че го чака Вечността в казан…
Е, видя го, но не успя да злорадства. Представи му се, докато се усети – разговаряха, почерпиха се, бай Иван беше душа човек и…
С две думи – Дяволът си тръгна без душата му. И остави другото, ами беше длъжник с какво ли не – кило злато, два диаманта, хиляда години извън Ада…
Тръгнал той с български чорбаджия да се надлъгва…
© Георги Коновски All rights reserved.
