bibifibi (Ани)
18 7
31 дек. 2016 г., 13:32

Бедните нямат нужда от пари, нито от съчувствие 

  Проза » Другие
1413 3 4
1 мин за четене

  Като минавате покрай просяк на улицата и му хвърлите няколко лева, вие мислите, че това е добро, като изпитвате съчувствие и се разплаквате от трогателните реклами на благотворителни кампании, като дадете пари без да знаете къде отиват, вие мислите, че това е добро. Вашият бог мисли, че това е добро, вашето его, защото така повишавате самочувствието си, вие сте повече от горкичкия, нещастен, онеправдан и беден човечец и сте толкова великодушни и щедри, давайки му милостиня, че това осмисля живота ви. Редовно се използват фрази като “християнско милосърдие” и “любов към ближния”. Бедните хора нямат нужда от лицемерната ви религиозна “любов”, задръжте си лигавщините и сълзите за себе си, бедните имат нужда от елементарно човешко уважение. Ето виждате как сме свикнали да ги наричаме: бедните, болните, осакатените, но това не е нещо, което хората са, а нещо, което им липсва, трябва да обърнем внимание на това, което те имат и да го насърчаваме и уважаваме, а не да ги нараняваме и унижаваме, подчертавайки това, което нямат.

  Много обичаме да повтаряме, че хората не са равни, но това не означава, че едните са повече хора от другите, или поне не би трябвало да означава. Любимата ми поговорка е “ Не давай на хората риба, а им покажи как да си я ловят сами.”

  Обръщаме повече внимание на благодетеля, на това какво прави и дали той е известен, отколкото на ефективността на дарението, всяка лудост е позволена, стига да е с благотворителна цел, например уместно и дори препоръчително е 

да се полеете с кофа пълна с вода и лед.

  Всички сме хора.- ако осмислим тези три думи, ще разрушим невидимата берлинска стена между нас.

© Ани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Активната просия не подкрепям, защото това отдавна, както и ровенето в контейнерите за боклук, е професия. Но защо на познат или близък да не подам нещо, ако мога? Но няма и кака на някой дангалак в парка с цигара зад ухото и бирена бутилка в ръката да дам за хляб, не обслужвам зависимости. И въобще не се питам какво мисли бог, защото по негово време тия професии и зависими не ги е имало. Навсякъде все Бог да ни е оправдание или упование, че нямаме акъл малко от малко да преценяваме хора и ситуации ли?
  • Браво! Напълно съм съгласен.
  • Разбирам позицията ти и донякъде съм съгласна. Само че уважение и съчувствие не са взаимно изключващи се категории. По-скоро съжалението и снизхождението нараняват хората, когато изместват съчувствието и подкрепата. Но трябва да си помагаме в трудни моменти - именно добрината ни прави хора.
    Това не е критика, просто едно малко по-различно мнение.
  • Всичко казано от теб е вярно, но ще ти опонирам. Аз самата зная колко важно ми е било и продължава да бъде, когато някой ми каже добра дума, когато ме попита как съм, когато ме почерпи едно кафе... сигурно не знаеш какво е да си тежко болен и с мизерна инвалидна пенсия, затова мислиш така. Всичко е важно за бедния - от човешкото отношение, през всяка малка помощ, до реформи в държавата!
Предложения
: ??:??