Бедните нямат нужда от пари, нито от съчувствие
Като минавате покрай просяк на улицата и му хвърлите няколко лева, вие мислите, че това е добро, като изпитвате съчувствие и се разплаквате от трогателните реклами на благотворителни кампании, като дадете пари без да знаете къде отиват, вие мислите, че това е добро. Вашият бог мисли, че това е добро, вашето его, защото така повишавате самочувствието си, вие сте повече от горкичкия, нещастен, онеправдан и беден човечец и сте толкова великодушни и щедри, давайки му милостиня, че това осмисля живота ви. Редовно се използват фрази като “християнско милосърдие” и “любов към ближния”. Бедните хора нямат нужда от лицемерната ви религиозна “любов”, задръжте си лигавщините и сълзите за себе си, бедните имат нужда от елементарно човешко уважение. Ето виждате как сме свикнали да ги наричаме: бедните, болните, осакатените, но това не е нещо, което хората са, а нещо, което им липсва, трябва да обърнем внимание на това, което те имат и да го насърчаваме и уважаваме, а не да ги нараняваме и унижаваме, подчертавайки това, което нямат.
Много обичаме да повтаряме, че хората не са равни, но това не означава, че едните са повече хора от другите, или поне не би трябвало да означава. Любимата ми поговорка е “ Не давай на хората риба, а им покажи как да си я ловят сами.”
Обръщаме повече внимание на благодетеля, на това какво прави и дали той е известен, отколкото на ефективността на дарението, всяка лудост е позволена, стига да е с благотворителна цел, например уместно и дори препоръчително е
да се полеете с кофа пълна с вода и лед.
Всички сме хора.- ако осмислим тези три думи, ще разрушим невидимата берлинска стена между нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Все права защищены
