Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди неврони се преплитаха и създаваха хаос у мен. Събуждах се облян в пот, с треперещо сърце и потиснат вик… Ставах, пиех вода и обикалях като сомнамбул стаите. Умът ми не ме оставяше на мира. Нямах спокойствие. Страхът ме беше сграбчил в здрава схватка и не ме пускаше. Полудявах ли? Гледах да съм тих, за да не събудя Кики. Тя спеше с разпуснати коси, отпусната и спокойна. Лягах до нея и се смълчавах. Не помръдвах, но разтворените и устни и тихичкото и похъркване ме унасяха. Тъмните и гърди се издигаха под дантелите примамливо. Какаовите и крака ме замайваха. Беше толкова секси…Обземаше ме горещо желание да я докосвам още и още. Пъхах ръцете си в пазвата и , нежно и плахо като ученик на първа среща. Нетърпелив и възбуден… Гърдите и се втвърдяваха от допира ми. Милувките бяха вълшебни… Тя потръпваше и се разбуждаше, усмихваше ми се , целуваше ме и се увиваше като дива лиана около мен… Любехме се с много плам. Горещи и страстни… Не можехме да се наситим един на друг. Придърпвах я върху мен и я поглъщах с очи. Целувах я като луд. Всмуквах зърната и, а тя простенваше и се извиваше над мен в екстаз. На разсъмване отпусках глава и заспивах. Стягах се през деня и изглеждах силен, за да не откача съвсем. Не исках да тревожа Кики с моите тъмни страхове. Душата ми боледуваше още от преживяното. Не ми достигаше кураж да и споделям моите страхове и да я напрягам. Обичах я. Беше вече неразделна част от мен. Чувството беше страхотно. Имах самочувствието на мачо с красива жена. Наперен бях като пепел… Усещах завистливи погледи където и да идем. През деня бях по-спокоен и самонадеян.
Но дяволът си няма друга работа и се случи нещо непредвидено. Една гореща вечер бяхме в новооткрит бар с най-хубавата и прочувствена музика. От терасата – целият град беше в краката ни , светеха хиляди светлини и беше много красиво. Ароматните цветя в градината ни замайваха. Аржентинското танго се лееше и ни караше да се усмихваме и да се реем. Беше хубава нощ, отпускаща и безбрежна. Седяхме на приглушена светлина, мелодията ставаше все по-силна над главите ни, отпивахме от ароматното вино и си мислехме колко е прекрасен животът. Кики се притискаше у мен, аз бях много хепи… Гледахме как няколко двойки танцуваха с вплетени тела на дансинга. Този бар беше за богаташи и всичко беше изпипано. Виното искреше в кристални чаши, а ястията бяха вкусни и отбрани. По едно време забелязах, че от съседната маса един господин доста нахално се беше втренчил в Кики. Не отместваше очи от нея. Гледаше я с такъв безсрамен поглед, че ме вбеси. Аз го погледнах доста раздразнено, но оня продължи, навеждаше се към другите мъже на масата, говореше им нещо и започнаха да се кискат. Мъжете похотливо зяпаха към нас. Аз поначало не съм ревнивец, но нещо ми стана. Дали от виното или от ситуацията, но почна да ми се надига адреналина. Нахалникът направо я събличаше с поглед. По едно време тя отиде до тоалетната и той я причакал да излиза. Сграбчил я и я задърпал навън. Кики успяла да го одере и да го изрита на едно деликатно място. После оня я хванал за косата, и я съборил…
Като видях, че я няма хукнах навън. Видях, че оня я е повалил в сенките на едно дърво и щеше да я изнасили. Разкъсал и беше роклята и бельото, затиснал с грубата си ръка устата и, и щеше да проникне в нея. Тя се мяташе като обезумяла. Спуснах се върху младежа. Побеснял аз го катурнах и започнах да го налагам където сваря. Ритниците ми се стоварваха върху корема му, после към главата му и докато ме издърпа Кики видях, че оня спря да се гърчи и помръдва. Дали беше в несвяст или го бях пречукал? Тя беше с разпрана рокля, разчорлена и уплашена. Не плачеше, но беше много втрещена. Приближи се до побойника и го изрита с толкова ярост, че чак мен ме заболя. Токът на обувката и потъна в тялото му. После се извърна към мен :
- Ооооооо, Хуан… Благодаря ти… Дай да го преместим някъде. Отзад започва гъста гора.
- Неее… Не трябва, да не оставяме следи повече. Тръгвай.
Дали от напрежението, което изживявах месеци наред или от самата случка, но ми трябваше само една искра и огънят лумна у мен. Не съм побойник и това, което направих изведнъж ме отрезви. Плюхме си на петите и докато наизлязат другите от компанията избягахме. Прибрахме се в хотела доста ядосани. Не трябваше да се замесвам в нищо, ама… този си го изпроси. А аз не си оставям магарето в калта като истински мъжага. Латиносите кипват бързо и аз бях прихванал от техния темперамент. Кики беше побесняла. Мълчеше. После избухна в плач. Аз се чудех какво да кажа. Не ме бива много в утешаването. Напълних в две чаши малко уиски и и подадох да пие. Изпих и аз наведнъж моята чаша, отпуснах се на канапето и реших, че трябва да се омитаме. Утре ще гръмнат вестниците и пак ще съм на първа страница. С объркана глава и казах:
- Хайде слънце, събирай нещата. Ще попътуваме.
- Добре. Дай ми малко време.
Тя се преоблече, пооправи си нараненото лице, глътна малко алкохол за кураж и стана.
Събрахме на две на три багажът и посред нощта запрепускахме пак. Сега не бягахме от мафията, а от полицейските части. Претрепал бях човек. Не можеше да се избегне никак. Той беше насилник. Щеше да я нарани още повече. Не можех да се обуздая. Главата ми беше объркана – хем вината ме връхлиташе, хем се отбранявах мислено, че нямаше друг изход. Сгърченото на земята тяло беше пред очите ми.
Метнахме се на колата и стигнахме до една забутана уличка в крайните квартали. Оставих отключена колата и се надявах някой да я хареса и задигне. Знаех и от преди ,че там няма камери. Затътрехме се до спирка и зачакахме да дойде автобус за летището. На летището гледах светлинните табла и се чудех накъде да летим. Имаше скорошни полети за различни места, но след час ще има полет за Рабат. Защо не? Далече е. Ще загърбим Аржентина и този континент. Не съм бил в Мароко и случайността сега ще ни отведе там. Взехме от гишето билети и с примрели сърца се отправихме към контрола. Надявах се, че още не са тръгнали по петите ни полицията и онези приятелчета. Кики беше много уплашена и мрачна,
че...
.
© T.Т. Все права защищены