Пиша ти тази бележка, която ще прочетеш като се събудиш. Мислех да приготвя кафе и да оставя написаното под чашката, но знам, че не обичаш студено кафе. Исках закуска да ти приготвя, но ти обикновено хапваш някакъв плод. Е, и плодове има. Бележката всъщност няма да побере всичко, което искам да ти кажа. Все едно да побере любовта ми в няколко думи... Почудих се дали да не напиша един стих, който знам, че ще те зарадва, ала ти вече не се побираш в поезия ми. Понякога те превръщам в прозаично многословие и от всяка моя дума струи чувство. Друг път си тишина, в която се замечтавам и се изпълвам с надежди и бъдеще. Понякога те измълчавам. Пазя те в себе си, дори като не мисля за теб. Защото знам, че си в мен. Усещам те със всяка своя фибра и не искам да нарушавам покоя, в който си толкова хубава - моята душа. Когато решиш да вземеш въздух, просто ме целувай. Иначе си свободна да дишаш сама, но така дишаш от себе си. Защото ти си въздуха. Ти си живота. За мен си това. И още много, което сам ...