Бележка под магнитче.
Пиша ти тази бележка, която ще прочетеш като се събудиш. Мислех да приготвя кафе и да оставя написаното под чашката, но знам, че не обичаш студено кафе. Исках закуска да ти приготвя, но ти обикновено хапваш някакъв плод. Е, и плодове има. Бележката всъщност няма да побере всичко, което искам да ти кажа. Все едно да побере любовта ми в няколко думи... Почудих се дали да не напиша един стих, който знам, че ще те зарадва, ала ти вече не се побираш в поезия ми. Понякога те превръщам в прозаично многословие и от всяка моя дума струи чувство. Друг път си тишина, в която се замечтавам и се изпълвам с надежди и бъдеще. Понякога те измълчавам. Пазя те в себе си, дори като не мисля за теб. Защото знам, че си в мен. Усещам те със всяка своя фибра и не искам да нарушавам покоя, в който си толкова хубава - моята душа. Когато решиш да вземеш въздух, просто ме целувай. Иначе си свободна да дишаш сама, но така дишаш от себе си. Защото ти си въздуха. Ти си живота. За мен си това. И още много, което само безкрайността може да обхване. Заобичах те, повече отколкото пътите, в които за всяка съм казавал, че обичам повече от предходната. Заобичах те, защото само ти ми показа как обичам самият аз. Сякаш си огледалото, в което никога не бях се оглеждал. И заобичах себе си. Защото обичам Теб. Обичам те цялата. Обожавам смеха ти, особено ония захласвания, когато взимаш въздух да се донасмееш. Обожавам лицето ти, което сякаш е непокътнато от ударите на времето и несгодите. Гладко, чисто и сияещо. Обожавам очите ти. Тези почти черни и лъскави като маслини очи. Големи и поглъщащи те. Топли и страстни. Усмихнати и плачещи. Обичащи очи. Обожавам кожата ти. Бяла и тънка, под която прозират вените, чиято кръв закипява, когато те доближа и докосвам. Обожавам ръцете ти. Нежни и търсещи. Ръце, които дават. Грижовни и галещи. Ръце, които прегръщат с любов. Обожавам бедрата ти. Тънки и прави, като моделирани от изкусните ръце на скулптор. Обожавам походката ти. Сякаш почти не стъпваш на земята, за да я помилваш, защото ти не познаваш силата и грубостта. Ефирна и уверена. Понякога свенлива и смутена. Но винаги вървиш. И знам, че е било към мен. Обожавам всичко в теб. Обожавам да те обичам и обичам да те обожавам. Знам, че все още е малко, защото се усещам, че нямам място в себе си. От теб. От това, че ме изпълваш! И си целият ми свят!
Исках да ти напиша само една бележка, в която да ти напиша, че те обичам! Че ми липсваш. Че живея за Теб! И доживях, за да изживявам...
Дочух събуждането ти. Бързам да изляза, защото знам, че ще се просълзиш. Ще отида да купя нещо от магазина. Искам да целуна солените следи от сълзите ти след като се върна. Защото знам, че после всичко е по-сладко...
-Добро утро, мило мое! Много си хубава. Затова всяка сутрин е прекрасна. Защото се събуждаш Ти. Точно ти. Обичам те! Знаеш колко. Колкото ти мен - до безкрайност...
Из "Бележки за хладилника"
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
