stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
13 янв. 2009 г., 21:55

Бесило... 

  Проза
788 0 2


Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.


Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие плътта.


Бесилото ме чака. Зове ме. Изпраща ми хладния си поздрав. Приканва ме да го увия около шията си и смирено да го притегна.
Тихо! Настъпи часът на смъртта за моята покорност...

... ... ... ... ... ... ... ... ...

Един въпрос...
Може ли да се погребе душа?

© Стефка Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моля, пишете правилно, на български, а не на така наречената шльокавица!
    Благодаря.
  • Хм..според мен душата не може да се погребе..тя остава да живее в спомена за това, което си е отишло..
Предложения
: ??:??