Бесило...
Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие плътта.
Бесилото ме чака. Зове ме. Изпраща ми хладния си поздрав. Приканва ме да го увия около шията си и смирено да го притегна.
Тихо! Настъпи часът на смъртта за моята покорност...
... ... ... ... ... ... ... ... ...
Един въпрос...
Може ли да се погребе душа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
