Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие плътта.
Бесилото ме чака. Зове ме. Изпраща ми хладния си поздрав. Приканва ме да го увия около шията си и смирено да го притегна.
Тихо! Настъпи часът на смъртта за моята покорност...
... ... ... ... ... ... ... ... ...
Един въпрос...
Може ли да се погребе душа?