(Без)Делниците на един писател- част 55

– Какво си мислите че правите, изчадия адови! Да ме лишите преждевременно от разум ли искате! Сериозно, това вече минава всякакви граници!– гръмна гласът на Самаил, докато прекрачваше прага на много вековния си дворец.

Цялото адско поданичество се бе подредило в стройни редици, за да посрещне Господаря на Мрака при завръщането му у дома. Тъй като управлението на Анаил ги бе заставило принудително да усвоят покорността, смирението и вглъбяване в себе си, Самаил завари едно безкрайно, безволево множество, което едва ли не благоговееше при появата му.

– Да не би да очаквате благословия и опрощение? Не, да ги нямаме такива! По-скоро ще приема да организирате отново бунт срещу мен, отколкото да ви търпя имбецилните безгръбначни душички! Я ги вдигнете тия глави, бе! Та вие сте деца на Мрака! Най-свободолюбивата и своенравна част от Вселената! 

Сред редиците се надигна глъчка, която се усилваше постепенно, докато не се превърна в гръмовно скандиране на името на Черния властелин. Самаил ги удостои с една от милионите си прелъстителни усмивки, но веднага след това им даде знак да престанат и нареди да се връщат към обичайните си задължения

– Довечера ще имаме пир. Но такъв, какъвто даже не сте и сънували! В чест на перманентното ми завръщане в любимата ми космическа клоака. Така че се подгответе подобаващо да ви отвея главите от забавления!

Отново се надигнаха милиарди одобрителни възгласи, докато Звезделин-Самаил се придвижваше гордо към залата на малкия си съвет.

– Баал, Маргарита… Извинявай! Бабо Кашлицо! Искам ви веднага при мен на спешно съвещание!

Демонът и старшата вещица последваха покорно властелина като се спогледаха виновно и с боязън. Естествено, че господарят ще повика точно тях! Все пак доста калпаво им се получи импровизираният заговор.

Самаил се разположи удобно на оглавяващото петоъгълната маса кресло и въздъхна с наслада. Бяха му липсвали удобствата на тъмата, за които лично се бе погрижил да нямат аналог във Вселената. Все пак върховният властелин на изкушенията разбираше отлично какво значи комфортът за успешното управление на ужасите и техните източници.

Старшата вещица и първият му министър изчакаха разрешението му и също седнаха. От двете му страни, както им бе наредил. В очите им продължаваше да гори гузният пламък на срама.

– Ц-ц-ц! Все едно не ме приветствате обратно, а ме погребвате! Защо сте ми такива буреносни, чеда на Вечната нощ?

– Ами ние…такова…– започна неуверено Баал

– Моля ти се, подбирай си изразните средства! Последният път, когато някой започна разговор с мен по този начин се наложи да участвам в създаването на нова богиня и то от човек. Както ви е добре известно, на тая вселенска епопея още не ѝ се вижда краят. Въобще не горя от желание да подхващаме друга подобна. 

– Баалчо иска да ви изкаже искрените си поздравления, към които и аз се присъединявам чистосърдечно, Ваша Мрачност! Добре сте си дошли у дома си! В името на Черната Бездна, да ви даде Балансът още много и страховити дни на триумф в тоя, а и в останалите светове!– се опита да замаже положението Баба Кашлица, като се постара проницателните небесни очи на Самаил да не успеят да проникнат отвъд нейните земни кристали.

Само че усилията ѝ се оказаха напразни. Адският император я изгледа с нескрито недоволство, което постепенно, но осезаемо прерастваше във взривоопасен гняв, а той заплашваше да изравни със земята всичко в радиус от няколко галактики наоколо.

– Не се и съмнявам, многоуважаема моя магьосничке! Нали точно затова пуснахте по петите на Аделина оная, лишена от всякакъв такт, твар наречена Нихил? О, не! Изобщо не се опитвайте да ми пробутвате шитите си с бели конци оправдания! Каквото било- било! Обаче ако още веднъж се осмелите да застрашите личната безопасност на богинята с дебилните си опити за комплот, ще получите много повече от това!

И преди да се усетят какво се случва, Самаил трансформира Баал в мъж с външността и съдбата на средностатистически смъртен труженик, а Баба Кашлица- в мъничка цвърчаща мишчица. Нито един от двамата не намери думи да реагира на първоначалния шок от ужасяващото си преобразяване.

– Ще останете в този вид докато не ми мине ядът към вас! Как можахте точно вие да ме предадете! Да не би да си въобразявахте, че няма да разбера? Аз съм кръвно свързан с това царство и соковете му се стичат директно в сърцето ми. Да, имам такова и си го нося редовно с мен. Ония малоумни слухове, че съм си го извадил със златен кинжал и съм го заключил някъде на сигурно можете да си ги заврете… знаете къде. Все едно! Много съм ви сърдит, обаче има начин да изкупите вината си към мен. Искам категоризация и пълна информация за това кои от сенките и демоните все още не са под моя власт. Ще разработите стратегии как да ги достигнем и подчиним. Нямам намерение още веднъж да се оказвам със смъкнати гащи пред някой независим кандидат да заличи реалността ми, заедно с най-приятния ми източник на наслада. Знаете за кого говоря. Така че ако ви е мила вечността, сега ще изчезнете от полезрението ми преди да съм решил, че вече съвсем не се нуждая от услугите ви. И с най-големия хъс, на който сте способни, ще се впуснете в изпълнение на изричната ми заповед. А, да! Не се връщайте, докато и последната мизерна черна душичка не влезе в тия списъци. Защото ако пак ми се наложи да хвърлям черни бури по някой древен кретен, вместо да упражнявам изкуството на удоволствието между изящните крачета на моята червенокоса прелест, ще ви изпратя такива проклятия, че цяла вечност няма да намерите начин да ги свалите от себе си, че и от цялата си рода до девето коляно! Ясен ли съм! Добре! А сега се омитайте!

Баал побърза да вземе мишката и да я сложи на рамото си, след което се изстреля със скоростта на мисълта от Черния дворец. С Маргарита със сигурност ги очакваше доста работа, но и двамата се благодариха, че личната им аудиенция с Господаря не завърши с измитането на остатъците от тях в дворцовите кошове за рециклиране на органични отпадъци.

Самаил остана сам. Отдавна не му се беше случвало. Най- после получи възможност да анализира събитията, да начертае новите планове и да реши дали сегашното му състояние го задоволява или пък не съвсем. По негова мисловна команда, в десницата му се появи първокласен кървав еликсир, изпълващ съвършен кристален бокал и той се усмихна. Анаил се бе погрижил да възстанови запасите му с най-изтънчените творения на винопроизводството в знак на благодарност, че бе избавен веднъж завинаги от ролята, която му прилягаше почти толкова добре, колкото харизани дрехи след опелото на далечен роднина.

“Браво, Ани! Не съм се и съмнявал, че престоят ти тук ще е ползотворен! Никой не се ражда с добър вкус, но със сигурност може да бъде възпитан да го проявява. Да видим сега… Бунт, край на света…даже няколко, обвързване на безмъртни със смъртна, превръщането на гореспоменатата в богиня, преврат, детеубийство, раждане, преобръщане на Баланса, единоборство с два-три вселенски ужаса… Хич не сме си губили времето. Да, най-после разбрах кое точно ми е интересно в тая нескончаема комедия от грешки. И то е по какъв точно абсурден, но всеки път изключително оригинален начин, ние- тримата ще спасим последните остатъци от Баланс в този окаян свят. За това определено си заслужава да се живее вечно. Любовта е най-великото оръжие на абсолютната власт. А аз, Господарят на Мрака, се оказах неин най-верен войн. Е, пия за интересните времена, в които никога няма да престанем да живеем! И за най-приятния инструмент за масово поразяване! Да живее безкрайният безпорядък!”

И докато блажено отпиваше поредна глътка от неописуемо вкусното вино, в пространството пред него се материализира холограма – толкова помпозна, че въпреки че бе виждал какво ли не през вечността си, примига озадачено.

Позлатени букви се въртяха около огнен венец и възвестяваха:

„Покана за Свещеното Сватбено Тържество на Небето:

 Нейно Върховно Превъзходителство Аделина и Негова Светлост Анаил

 Ви канят да участвате в Обреда на Вечното Единение.“

Подписите бяха изографисани със светлина и огън едновременно – странна смесица от красота и предизвикателство.

Самаил повдигна вежди и наклони глава настрани.

“Ама какво, по дяволите! Тия двамата съвсем са си изгубили ума! Или поне са решили да ме изкарат тотално от равновесие!”

Звезделин се намръщи от странна болка, преминала през тялото му. Досега не бе изпитвал нещо подобно. Нима у него се бе зародила ревност? Сериозно ли? Какво си въобразяваха ония заблудени овчици, който той направляваше с такава лекота досега? Че дързостта им да му скроят такъв номер ще остане ненаказана? Не, нямаше да им се размине! Най-малкото, той щеше да се погрижи да остави незабравим отпечатък във вечността на Аделина и Анаил с появата си на сватбата им.

 С едно щракване на пръстите, той се преобрази в любимия си елегантен костюм в упадъчно червено. Сардонична усмивка се изписа на лицето му, докато се телепортираше през портала към Небесния дворец.

Там цареше истински хаос.

Ангели хвърчаха насам-натам с гирлянди, факли и цветя. Големи златни арки се издигаха по балюстрадите, а в централната зала трескаво се редяха трапези. Всеки сантиметър от двореца изглеждаше като сцена от нечия болна сладникава фантазия, превърната успешно в умопомрачителна истерия.

Самаил се оглеждаше с нескрит интерес, когато забеляза епицентъра на бурята: Аделина и Анаил, които ожесточено спореха.

– НЕ искам да нося бяло! – тропна с крак Аделина, страховито-прекрасна като изгрева на апокалипсис, гневно размахвайки ръце. – Бялото е символ на непорочността! Я ми припомни, кога за последно с теб сме били непорочни?

– Така се прави на сватба! – настоя Анаил, вперил най-търпеливия си поглед в нея. – Искам, поне веднъж, всичко да бъде според традициите!. Без значение какви сме станали.

–Традициите са за закостенелите дъртаци! – изсъска тя. – Ние творим реалността, не се подчиняваме на нея!

Самаил се прокашля дискретно, опитвайки се да ги поздрави:

– Да ви е честито... или да започна да ви съчувствам още отсега?

Аделина само го стрелна с искри в очите и му заповяда изнервено:

– Ти! – посочи го. – Веднага отивай в едната гримьорна! Трябва да се пооправиш малко! Това е официално събитие, все пак!

Той присви очи озадачено.

– Моля? Та аз съм се изтупал с най-хубавия си костюм за тоя ваш безумен фарс. Откъде въобще ви хрумна…

– Наш фарс? Самаил, ти също участваш. Какво си ме зяпнал? Да не мислиш, че след всичко, което преживяхме заедно, ще се измъкнеш като вечния ерген ? О, не си познал, господин младоженец! Марш да ти оправят прическата! Един път се женим и няма да позволя косата ти да прилича на поразено от заблуден снаряд гнездо!

Самаил все още смилаше чутото. Анаил се усмихна малко виновно.

– Нали сме триединство, Самаил... – започна меко той.

– Свещеният съюз е за нас с вас– довърши Аделина, вече с малко по-спокойна нотка в гласа. – Казах, че искам да станем едно цяло. Това е начинът. Разбрахме, че не можем да съществуваме един без друг, нито пък да запазим Баланса разделени. Затова ще осъществим и тази малка формалност. Така и децата ни ще бъдат най-после законни наследници. Аз ще съм ваша, а вие-мои. Само мои.

Самаил за първи път от еони остана без думи. После, изведнъж, гръмък смях изригна от него – искрен, дълбок, весел.

– Добре тогава! Леглото ти още не е изстинало от последната ни съвместна лудория, а ти вече се втурваш към следващата. Но… Вашите желания са заповед за мен- покорният Ви мрачен слуга, Ваша Божественост! – поклони се той театрално и се обърна към Анаил. – Обаче съм съгласен с Лина. Никога, по никакъв начин не може да ме накараш да облека отново бяло! Въобще не подхожда на аурата ми. Най-много да добавя малко перли към обичайния си адски разкош.

Аделина се усмихна широко и победоносно.

– Видя ли, Ани? Двама срещу един! Самаил, това бургундско червено е идеално. Дали и за мен няма да се намери нещичко в твоя цвят?

– Лично аз те предпочитам без каквито и да е цветове или тъкани по теб. Загрозяват това сладостно съвършенство до безобразие…

Самаил я прегърна, притегли към себе си и я дари с бърза целувка по шията. Аделина се изкикоти и му хвърли един привидно обвинителен, но всъщност палаво-подканящ поглед. Анаил само поклати глава и вдигна рамене:

– Не мога да изляза на глава с две твърдоглавия наведнъж. Хубаво! Както решите! Аз, обаче, ще спазя традицията.

– И ще се облечеш като траурен агент? Все пак казваш завинаги “Сбогом!” на свободата си!– опита се да го провокира Самаил.

– Усещам как с наближаването на ритуала не само самообладанието ти се изпарява, Самаил. Но и чувството за хумор. Няма нищо, простено ти е. Все пак едва ли някога пак ще имаш възможност да се вречеш във вечна вярност на една единствена жена.

– Затова пък каква…

На тази забележка и двамата се засмяха, а Аделина скръсти ръце, подбели очи и поклати недоволно глава.

И така, триединството, което бе разтърсило основите на цялата Вселена, се канеше да отпразнува най-необичайното, най-велико и най-хаотично изпълненото сватбено единение в цялата история на времето. 

След дълго суетене, крясъци, истерични припадъци и още куп други организационни неуредици, церемонията все пак започна. Водеше я Сътворение.

Зазвуча класическият сватбен марш и двамата младоженци, хванали елегантно своята булка, която все пак отстъпи пред архангела на любовта и частично спази дрескода на събитието като облече рокля в бяло и златно, тръгнаха тържествено към трона на Вечната Светлина. Там Всеотецът, облечен в роба с багрите на зараждащи се сияйни вселени, с изражение на човек, който иска да запази достойнството си, участвайки в най-големия театър на абсурда, ги очакваше търпеливо. Той тържествено вдигна ръка и заяви:

 – Днес ние се събираме не поради принуда, нито поради заблуда... а защото, явно, тримата главни участници са твърдо решени да ни почерпят с авторското си, единствено по рода си блюдо, чиито основни съставки са щипка любов, доза сарказъм и епична трагедия- колкото събере вселенската тенджера. И ние с готовност ще го излапаме лакомо и ще помолим за допълнително.

Гостите, които включваха ангели, демони, немъртви, няколко бивши бога и богини, както и двама бъдещи, захихикаха, но спряха по безмълвна команда от Сътворение. Хаос, седяща на първия ред заедно с Игниил и Зафираил издуха носа си в кърпичка от първична материя и с насълзени очи промълви:

 – Колко красиво! Идеалният баланс между грандиозна катастрофа и спираща дъха романтика!

Разрушение, който си разменяше миниатюрни огнени топки с Огнян-Игниил се ухили и и отговори:

 – Да-м… Една неустоима дивачка в ръцете на двама изкушени звероукротители. Какво ли би могло да се обърка?

Сътворение им хвърли по един гневен гневен поглед и продължи:

 – Ако някой знае основателна причина тези тримата да не се свържат в свещен съюз…

 – За да не сполучат най-накрая в безплодните си опити да ликвидират възможността ни за вечна забава на техен гръб?

Сътворение погледна брат си изпод вежди и отговори:

 – Протестът е отбелязан и тържествено игнориран.

Тримата застанаха един срещу друг, формирайки равностранен триъгълник и Сътворение им даде знак да разменят обетите си:

Аделина беше първа:

 – Обещавам да не ви убивам…освен ако не ме ядосате наистина много.

Анаил продължи:

 – Обещавам да ви давам свободата, от която се нуждаете… под строг контрол и с подписани и подпечатани договори!

Аделина се усмихна, припомняйки си Анаил като котарак, когато изискваше същото.

Самаил беше последен:

 – Обещавам да ви обичам… и да отбелязвам чинно всичките ви прегрешения в отчетната книга на Безкрая.

 – В името на Великата Сила! С властта, дадена ми от Баланса, обявявам ви за Свещено Триединство!

В залата избухнаха фойерверки, грижливо и търпеливо подготвени от Разрушение. Няколко полилея се срутиха върху групичката на демоните. Един ангел без да осъзнава как бе изстрелян към тавана и се вряза в централия мотив на фреските, а именно- Сътворението на човека.

Аделина, Анаил и Самаил се спогледаха и прихнаха да се смеят. Това, разбира се, не беше обикновена сватба. А началото на най-голямото бедствие на всички времена. И още дори не бяха стигнали до празничния банкет…