– Какво си мислите че правите, изчадия адови! Да ме лишите преждевременно от разум ли искате! Сериозно, това вече минава всякакви граници!– гръмна гласът на Самаил, докато прекрачваше прага на много вековния си дворец.
Цялото адско поданичество се бе подредило в стройни редици, за да посрещне Господаря на Мрака при завръщането му у дома. Тъй като управлението на Анаил ги бе заставило принудително да усвоят покорността, смирението и вглъбяване в себе си, Самаил завари едно безкрайно, безволево множество, което едва ли не благоговееше при появата му.
– Да не би да очаквате благословия и опрощение? Не, да ги нямаме такива! По-скоро ще приема да организирате отново бунт срещу мен, отколкото да ви търпя имбецилните безгръбначни душички! Я ги вдигнете тия глави, бе! Та вие сте деца на Мрака! Най-свободолюбивата и своенравна част от Вселената!
Сред редиците се надигна глъчка, която се усилваше постепенно, докато не се превърна в гръмовно скандиране на името на Черния властелин. Самаил ги удос ...