23 апр. 2025 г., 03:25

Без име

283 1 0

Не те наричам.
Не и пред гласните букви.
Но в мислите си
ти давам име,
което се усеща,
а не се казва.

Понякога си просто жест,
който си представям —
ръката ти,
оставена върху кръста ми,
сякаш там й е мястото.

Друг път си дъх,
който задържам,
когато си близо,
и си мисля колко тихо
може да бъде „искам те“,
ако го кажа с очи,
вместо с думи.

Ти си всичко,
което се случва в мен,
когато уж не се случва нищо.
И ако това не е желание —
тогава не знам
с какво друго да те нарека.

Може би онова,
което не се казва,
е просто вътрешната топлина,
която запълва тишината,
когато сме заедно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...