23.04.2025 г., 3:25

Без име

287 1 0

Не те наричам.
Не и пред гласните букви.
Но в мислите си
ти давам име,
което се усеща,
а не се казва.

Понякога си просто жест,
който си представям —
ръката ти,
оставена върху кръста ми,
сякаш там й е мястото.

Друг път си дъх,
който задържам,
когато си близо,
и си мисля колко тихо
може да бъде „искам те“,
ако го кажа с очи,
вместо с думи.

Ти си всичко,
което се случва в мен,
когато уж не се случва нищо.
И ако това не е желание —
тогава не знам
с какво друго да те нарека.

Може би онова,
което не се казва,
е просто вътрешната топлина,
която запълва тишината,
когато сме заедно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...