23.04.2025 г., 3:25

Без име

286 1 0

Не те наричам.
Не и пред гласните букви.
Но в мислите си
ти давам име,
което се усеща,
а не се казва.

Понякога си просто жест,
който си представям —
ръката ти,
оставена върху кръста ми,
сякаш там й е мястото.

Друг път си дъх,
който задържам,
когато си близо,
и си мисля колко тихо
може да бъде „искам те“,
ако го кажа с очи,
вместо с думи.

Ти си всичко,
което се случва в мен,
когато уж не се случва нищо.
И ако това не е желание —
тогава не знам
с какво друго да те нарека.

Може би онова,
което не се казва,
е просто вътрешната топлина,
която запълва тишината,
когато сме заедно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...