23.04.2025 г., 3:25

Без име

289 1 0

Не те наричам.
Не и пред гласните букви.
Но в мислите си
ти давам име,
което се усеща,
а не се казва.

Понякога си просто жест,
който си представям —
ръката ти,
оставена върху кръста ми,
сякаш там й е мястото.

Друг път си дъх,
който задържам,
когато си близо,
и си мисля колко тихо
може да бъде „искам те“,
ако го кажа с очи,
вместо с думи.

Ти си всичко,
което се случва в мен,
когато уж не се случва нищо.
И ако това не е желание —
тогава не знам
с какво друго да те нарека.

Може би онова,
което не се казва,
е просто вътрешната топлина,
която запълва тишината,
когато сме заедно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...