Бездомни  думи

                 Не ми се мисли надълго и нашироко. Така ми се живее.

                 Зората е кокетка, приластена от деня.  Залезът е тъжният

                 им син.

                  Нощта е авангардна. В нея има неразгадаемо чувство.

                 Съдбата ми взе ключа. Приюти ме Свободата.

                  Надеждата понякога - убива.

                   Човекът е създаден по подобие Божие.

                  Ментето си остава менте.

                    Небе. Илюзия за вечна красота.

                     Земя. Дом и след смъртта.

                    Любов - незаменимост.

                     Живот - птица в сърцето.

                     Запазени рисунки върху разсъкано пано. Спомени.

                    Черният връх - покрит с белота. Моето детство.

                     София - автобиография.

                     Майка ми - казах всичко.

                     Арестувани цветя. Откъснати съдби. Вази. Безмълвие.