Бездомни думи
Бездомни думи
Не ми се мисли надълго и нашироко. Така ми се живее.
Зората е кокетка, приластена от деня. Залезът е тъжният
им син.
Нощта е авангардна. В нея има неразгадаемо чувство.
Съдбата ми взе ключа. Приюти ме Свободата.
Надеждата понякога - убива.
Човекът е създаден по подобие Божие.
Ментето си остава менте.
Небе. Илюзия за вечна красота.
Земя. Дом и след смъртта.
Любов - незаменимост.
Живот - птица в сърцето.
Запазени рисунки върху разсъкано пано. Спомени.
Черният връх - покрит с белота. Моето детство.
София - автобиография.
Майка ми - казах всичко.
Арестувани цветя. Откъснати съдби. Вази. Безмълвие.
© Виолета Томова All rights reserved.
