Лятото бе настъпило с топли, златисти лъчи и сладък аромат на цветя, носещ се из въздуха. Малкото момиче Блу беше развълнувано – тази година щеше да прекара лятото при Баба Ореховка в нейната чудна градина, място, където тревата винаги бе мека като кадифе, а вятърът шептеше древни приказки сред листата на стария орех.
Баба Ореховка бе известна с билките, които събираше, с топлия си смях и с историите, които разказваше под сенките на дърветата. Хората от селото казваха, че тя познава езика на растенията и може да чуе дори най-тихото желание, прошепнато сред тревите.
На следващата сутрин, с плетени кошници в ръце, двете се отправиха към поляните и гората, за да събират билки. Блу вървеше с боси крака по меката трева, наслаждавайки се на песента на птичките и нежното потрепване на листата. Баба Ореховка ѝ разказваше за всяка билка, която намираха – за лавандулата, която носела спокойствие, за жълтия кантарион, който лекувал рани, и за мащерката, която криела в себе си слънчевата енергия.
...